Преди седмица-две отворих шкафа с приказките и видях, че отдавна съм приготвила няколко много хубави нещица, на които по някаква причина все не идваше ред. Без особена причина се хванах първо за "От слон до мравка" на Дора Габе. Илюстрациите са на големия в жанра - Илия Бешков, комуто - видно е, сме се изредили да помагаме най-старателно няколко поколения видни доморасли илюстратори: първо Solo, после брата, а накрая дъщерята :) Т.е. оцветявали сме оригиналните илюстрации. Нещо ми подсказва, че пристрастно съм настоявала последователите ми да ползват същите моливи, с които съм започнала аз, за да е красиво. Това няма как да се забележи от снимките, но аз си ги познавам - голяма метална кутия Koh-i-noor, остатъците от която ревниво пазя и до днес, защото качеството им е несравнимо, вкл. с това, което сега ни продават за Koh-i-noor. Самите стихчета зазвучават в главата ми в мига, в който погледна картинките. Минали са през нея толкова много пъти, че почти не ми е необходимо да гледам текста, за да я прочета, а избрани строфи от някои от тях са станали неотменна част от семейния Златен лафов фонд :)
Веднага след тази книга подхващам безсмъртната (поне в нашето семейство) "Работна мецана":
Всъщност, тя съдържа 4 приказки, обединени незнайно от какво. Различни автори, различни илюстратори, различни теми... Дори 2 от тях са в рими, а другите 2 - в проза. Просто 4 съвсем различни, отделни книжки, пъхнати след време в обща твърда корица... Явно - някаква приумица на издателството през '70-те години на миналия век :)
"Заглавната" (с римите на Леда Милева) мога да рецитирам без запъване, дори да ме бутнат насън. Всеки желаещ може да ме пробва :) Тя и следващата от съдържанието - "Маскираната лисица" от Светослав Минков (тя пък е в проза) са с илюстрациите на любимия ми Лазаркевич. Завладяващи и неповторими - уникални!
Странно, но илюстраторът на първата приказка - "Безценно камъче" от Ангел Каралийчев (проза) не е споменат. Аз обаче потърсих старателно и го открих - Александър Поплилов. Хем и аз си обогатих общата култура! Доста съм доволна, защото тази приказка е една от особено специалните за мен в детството ми. Тя и "Сребърното копитце" будеха едни такива много странни, тревожни емоции у мен... И до днес не мога да ги дефинирам, но щом помисля за тях, и ги усещам. А и картинките са много хубави - не толкова детски, а много истински и запомнящи се. Може и заради тях така да съм я преживявала...
Последната приказка също е римувана - "Весела забава в горската дъбрава" от Лила Захариева (не ми е позната с друго, а и Интернет не помогна много). Тя не ми е така любима, че да я рецитирам. Помня отделни рими, даже ги цитирам понякога, че са много забавни, но нищо повече. Като стигнах до нея, обаче, се сетих, че илюстраторът Никола Мирчев беше уважен с малка изложба в галерията в Кюстендил, която ние видяхме по време на есенната ни екскурзия в града, и макар тогава да не разпознах името му, веднага познах илюстрациите на тази книжка. Някои от тях бяха в изложбата. Оттогава ми стои "аларма" в мозъка, че не е лошо да се информирам по-подробно.
Имам още една книжка с негови илюстрации. И тях познах на изложбата. Книгата нещо никога не ме увлече, та май даже не съм я чела, но илюстрациите познах. Не е съвсем в стила на този блог, та не знам дали ще я пусна. Но ако някой се заинтересува, ето жокер - "Няма що" от Емилиян Станев.
Скоро идват и приказките!
Няма коментари:
Публикуване на коментар