Показват се публикациите с етикет природа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет природа. Показване на всички публикации
сряда, 17 юли 2019 г.
Частично лунно затъмнение...
...каквото успях да го видя в самия му край, когато облаците благоволиха да се разкарат...
неделя, 31 август 2014 г.
Трансфъгъръшан, Румъния
Този юли посетихме Румъния. Бяхме на прекрасни места, за които искам да напиша малко, но засега имам готово само едно видео от най-интересната част от връщането ни - прохода Трансфъгъръшан.
събота, 15 юни 2013 г.
Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013
Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)
/първо наблюдение/
/по някое време на втория ден/
За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)
За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:
.jpg)
Единият вид също се представя достойно по темата :
.jpg)
Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)
сряда, 15 май 2013 г.
№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013
Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:
Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)
Цъфна ми и още един подарък за същия РД:
В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)
Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:
Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)
Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:
Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)
Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:
Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)
Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:
Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)
А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!
Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)
Цъфна ми и още един подарък за същия РД:
В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)
Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:
Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)
Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:
Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)
Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:
Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)
Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:
Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)
А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!
понеделник, 7 май 2012 г.
Супер-Луна
Такава я видяхме ние, когато по Гергьовден намина с 16,000 км по-близо от обичайното. Пак ще можем да наблюдаваме явлението догодина в края на юни.
Снимката не е моя, а любимият ми кадър от фотосесията, която й направи половинката.
неделя, 15 април 2012 г.
Приказки от телефона II
Христос воскресе!
Съвсем случайно или пък напълно закономерно, великденската тема "слезе" от телефона, точно както стана и преди година. На Велики четвъртък, след като боядисахме яйцата по изгрев, щъкнахме насам-натам, свършихме си това-онова и снимахме първите цъфнали японски вишни пред Библиотеката:
На Разпети петък на път за църквата видях нещо, което - макар и с огромно закъснение, донесе малка утеха на душата ми:
Дългата опашка за минаване под Плащеницата беше приятно разнообразена:
Същия ден цветът беше все още в цялото си великолепие и ми даде повод да вярвам, че ще устиска до Великден...
...но на селдващия ден вече беше така...
...а на Великден - вече хич го нямаше:
Затова пък току по празниците "тръгна" най-новата ни придобивка:
А ето такива станаха яйцата ни:
--- --- ---
Покрай тези снимки "намерих" и някои мили спомени от приятни разходки през предишни сезони. Ето най-сладките:
/здравословна среща в някакъв хипер-маркет през есента/
/и снежен ангел от зимата/
Съвсем случайно или пък напълно закономерно, великденската тема "слезе" от телефона, точно както стана и преди година. На Велики четвъртък, след като боядисахме яйцата по изгрев, щъкнахме насам-натам, свършихме си това-онова и снимахме първите цъфнали японски вишни пред Библиотеката:
На Разпети петък на път за църквата видях нещо, което - макар и с огромно закъснение, донесе малка утеха на душата ми:
Дългата опашка за минаване под Плащеницата беше приятно разнообразена:
Същия ден цветът беше все още в цялото си великолепие и ми даде повод да вярвам, че ще устиска до Великден...
...но на селдващия ден вече беше така...
...а на Великден - вече хич го нямаше:
Затова пък току по празниците "тръгна" най-новата ни придобивка:
А ето такива станаха яйцата ни:
--- --- ---
Покрай тези снимки "намерих" и някои мили спомени от приятни разходки през предишни сезони. Ето най-сладките:
вторник, 7 февруари 2012 г.
Там било село Бисерча...
Упорито отказвах да споменавам не-приказното. Но вчера стихията скъса стената на Харманлийския микро-язовир Иваново, отнасяйки със себе си целия живот на стотици хора. За няколко десетки от тях това се оказа съвсем буквално. Вечна им памет!
Няма да коментирам реакцията на общини и държава. Всички се надпреварват да го правят. За мен, заедно с потреса от случващото се и мъката ми за пострадалите, остана и осъзнаването, че под водата остана и една приказка от моето детство - село Бисер.
Така и не сме посетили този край досега. Сега повече от всякога се надявам това да се случи - може би още това лято. И да видим на живо Герганина Чешма...
Няма да коментирам реакцията на общини и държава. Всички се надпреварват да го правят. За мен, заедно с потреса от случващото се и мъката ми за пострадалите, остана и осъзнаването, че под водата остана и една приказка от моето детство - село Бисер.
Така и не сме посетили този край досега. Сега повече от всякога се надявам това да се случи - може би още това лято. И да видим на живо Герганина Чешма...
сряда, 19 октомври 2011 г.
В начало на есента
1. И пак с влак: КЮСТЕНДИЛ
==========================
В края на ваканцията, една неделя е началото на септември отново си направихме голяма влакова екскурзия с нашите съмишленички. Кюстендил е близо, уж, но с влак е 3 часа, което си прави пътешествието сериозно начинание. Добре, че влаковете са от готините :)
Пътем успях да "хвана" единствената наистина красива гара по трасето - гара Разпределителна-Перник:
Въоръжени с карта на града и кратка справка за основните забележителности на града, със слизането се насочихме към градския исторически музей. Той е малък, но добре уреден, а екскурзоводът дава всичко от себе си. Снимките бяха не просто разрешени, а силно поощрени, така че се възползвах максимално. Е, витрините доста отразяват, така че резултатите не са шедьоври, но какво пък?!
Образци от дълбока древност...
...и от античността...
...даже цяла колесница...
...и внушителна нумизматична колекция...
...както и любимите ми - бижута! :)
Етнографската сбирка е скромна, постигната очевидно с подръчни средства, но с много желание и добре поддържана:
После отидохме в къщата-музей (всъщност точно копие на истинската) на Димитър Пешев - човекът, който спря Хитлер. Там нищо не казаха за снимането, така че водена от правилото, че което не е забранено, е разрешено, си пощраках, но все пак няма да злоупотребявам:
След това, естествено, се прицелихме в Галерията, носеща - естествено! - името на Майстора, където (естествено!!!) снимането беше строго забранено.
Навсякъде хората ужасно ни се радваха, че сме завели деца. И ни пускаха на някакви необявени ниски цени. Беше много мило и доста приятно, но и някак тъжно...
После атакувахме кюстендилските улици с крайна цел Хисарлъка. Ето какво видяхме:
Паметник на Димитър Пещев...
...и на Тодор Александров...
...една рушаща се джамия...
...и много зеленина...
Наложи се да стигнем до Хисарлъка с такси, защото иначе рискувахме да си изпуснем обратния влак. Поне така си мислехме, защото никой не успя със сигурност да ни каже кое колко време отнема :)
И така, руините на крепостта...
...и един позьор, изпречил се пред обектива :)
Слязохме обратно пеша, установявайки, че сме разполагали и с достатъчно време за качване. И видяхме...
...града отвисоко...
...Юрий Гагарин...
...красива стара църква (не бях виждала толкова странна!)...
...мемориалът "Булаиръ"...
...и сцената насреща...
Разбира се, видяхме и много други неща и гледки, но най-важното е, че установихме, че Кюстендил е прекрасно място!
--- --- --- --- --- ---
2. Първият учебен ден
=====================
А в самата среда на месеца, както е добре известно, започна учедбната година. Имах планове за отбелязването й - с донякъде тематични книжки, но нещо не остана време. Поокъснях, но... бързата работа - срам за майстора :)
Ето я нашата третокласничка пред музея на Ерих Кестнер по време на екскурзията от предишната ми публикация:
Никога не е късно да се цитира този голям писател и човек. Моята приятелка Валя, която знае какъв съм маниак, ми прати негова реч за един далечен първи учебен ден. Беше ми много позната, но не успях да си спомня дали съм я чела или просто е толкова в негов стил, че мислите в нея са ми познати от неговите книги. Вярвам, че през годините тази реч е цитирана хиляди пъти на десетки езици, затова - независимо къде я беше прочела Валя, не се чувствам плагиат. Ако все пак някой, освен Ерих Кестнер, се чувства засегнат на тема "авторство", сърдечно го моля за извинение!
~~~ ~~~ ~~~
Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки, вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава, други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще. Вие малко се боите и не бих казал, че инстинктът ви лъже. 12-ят ви час удари! Живи бяхте досега, сега ще ви консервират. Така както направиха с мене - от дървото на живота – в консервната фабрика на цивилизацията; това е пътят, който лежи пред вас. Има ли смисъл да давам съвети за такъв път? И то като човек, който, колкото и да се дърпа, сега има вкус на консерва? Но оставете го поне да опита. Да започнем с най-важния съвет, който трябва добре да запомните:
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗБИЯТ ДЕТСТВОТО ОТ ГЛАВИТЕ! Вижте какво, повечето хора захвърлят детството си като стара шапка. Забравят го като сменен телефонен номер. Техният живот им прилича на суджук, който те бавно изяждат и това, което е изядено, вече не съществува. А вас ще ви бутат от клас в клас. И когато накрая сте на последното стъпало и балансирате, ви отрязват “излишните” вече стъпала и вие не можете да се върнете. А не би ли трябвало в живота да бъде като по стълбище на къща, по което можем да се качваме и слизаме? Колко струва и най-хубавият първи етаж без мазето с ухаещите плодове? Но повечето живеят така. Стоят на най-високото стъпало, без къща и без стълбище и си придават важности. В началото бяха деца, после станаха възрастни, а какво са сега? Само който като възрастен е останал дете, е човек! Бог знае дали ме разбрахте. Простите неща са толкова трудни за обясняване! Сега да вземем нещо по-трудно, може да го разберете по-лесно. Например:
НЕ СЧИТАЙТЕ КАТЕДРАТА ЗА ТРОН ИЛИ АМВОН! Преподавателят не стои по-високо от вас, за да го боготворите, а за да ви вижда по-добре. Той не знае всичко и не може да знае всичко. Ако въпреки това се прави на всезнаещ, проявете разбиране, но не му вярвайте! Ако обаче си признае, че не знае всичко, обичайте го! Защото тогава той наистина заслужава вашата обич. И още нещо: преподавателят не е магьосник, а градинар. Той може и ще ви окопава и плеви. Но да растете ще трябва сами.
НЕ БЪДЕТЕ ТВЪРДЕ ПРИЛЕЖНИ! При този съвет мързеливите да си затворят ушите. Той важи само за прилежните, но за тях той е много важен. Животът не е само от училищни задачи. Човекът трябва да учи, а волът да зубри. Главата не е единствената част на тялото. Който твърди обратното, лъже. А който вярва на лъжата, няма да изглежда твърде добре, след като издържи бляскаво всички изпити. Трябва също да можете да скачате, танцувате и пеете. Иначе, макар и с глави, пълни със знания, ще бъдете сакати хора и нищо повече.
НЕ СЕ НАДСМИВАЙТЕ НАД ГЛУПАВИТЕ! Те не са глупави по собствено желание и за ваше удоволствие. И не бийте по-малките и по-слабите от вас. Никой не е толкова умен или силен, че да не се намерят по-силни и по-умни от него.
Седите сега тук, подредени по букви или по височина и искате да си отидете в къщи. Идете си, мили деца! Ако не сте разбрали нещо, попитайте родителите си. А вие, мили родители, ако не сте разбрали нещо, попитайте своите деца.
~~~ ~~~ ~~~
==========================
В края на ваканцията, една неделя е началото на септември отново си направихме голяма влакова екскурзия с нашите съмишленички. Кюстендил е близо, уж, но с влак е 3 часа, което си прави пътешествието сериозно начинание. Добре, че влаковете са от готините :)
Пътем успях да "хвана" единствената наистина красива гара по трасето - гара Разпределителна-Перник:
Въоръжени с карта на града и кратка справка за основните забележителности на града, със слизането се насочихме към градския исторически музей. Той е малък, но добре уреден, а екскурзоводът дава всичко от себе си. Снимките бяха не просто разрешени, а силно поощрени, така че се възползвах максимално. Е, витрините доста отразяват, така че резултатите не са шедьоври, но какво пък?!
Образци от дълбока древност...
...и от античността...
...даже цяла колесница...
...и внушителна нумизматична колекция...
...както и любимите ми - бижута! :)
Етнографската сбирка е скромна, постигната очевидно с подръчни средства, но с много желание и добре поддържана:
После отидохме в къщата-музей (всъщност точно копие на истинската) на Димитър Пешев - човекът, който спря Хитлер. Там нищо не казаха за снимането, така че водена от правилото, че което не е забранено, е разрешено, си пощраках, но все пак няма да злоупотребявам:
След това, естествено, се прицелихме в Галерията, носеща - естествено! - името на Майстора, където (естествено!!!) снимането беше строго забранено.
Навсякъде хората ужасно ни се радваха, че сме завели деца. И ни пускаха на някакви необявени ниски цени. Беше много мило и доста приятно, но и някак тъжно...
После атакувахме кюстендилските улици с крайна цел Хисарлъка. Ето какво видяхме:
Паметник на Димитър Пещев...
...и на Тодор Александров...
...една рушаща се джамия...
...и много зеленина...
Наложи се да стигнем до Хисарлъка с такси, защото иначе рискувахме да си изпуснем обратния влак. Поне така си мислехме, защото никой не успя със сигурност да ни каже кое колко време отнема :)
И така, руините на крепостта...
...и един позьор, изпречил се пред обектива :)
Слязохме обратно пеша, установявайки, че сме разполагали и с достатъчно време за качване. И видяхме...
...града отвисоко...
...Юрий Гагарин...
...красива стара църква (не бях виждала толкова странна!)...
...мемориалът "Булаиръ"...
...и сцената насреща...
Разбира се, видяхме и много други неща и гледки, но най-важното е, че установихме, че Кюстендил е прекрасно място!
--- --- --- --- --- ---
2. Първият учебен ден
=====================
А в самата среда на месеца, както е добре известно, започна учедбната година. Имах планове за отбелязването й - с донякъде тематични книжки, но нещо не остана време. Поокъснях, но... бързата работа - срам за майстора :)
Ето я нашата третокласничка пред музея на Ерих Кестнер по време на екскурзията от предишната ми публикация:
Никога не е късно да се цитира този голям писател и човек. Моята приятелка Валя, която знае какъв съм маниак, ми прати негова реч за един далечен първи учебен ден. Беше ми много позната, но не успях да си спомня дали съм я чела или просто е толкова в негов стил, че мислите в нея са ми познати от неговите книги. Вярвам, че през годините тази реч е цитирана хиляди пъти на десетки езици, затова - независимо къде я беше прочела Валя, не се чувствам плагиат. Ако все пак някой, освен Ерих Кестнер, се чувства засегнат на тема "авторство", сърдечно го моля за извинение!
~~~ ~~~ ~~~
Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки, вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава, други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще. Вие малко се боите и не бих казал, че инстинктът ви лъже. 12-ят ви час удари! Живи бяхте досега, сега ще ви консервират. Така както направиха с мене - от дървото на живота – в консервната фабрика на цивилизацията; това е пътят, който лежи пред вас. Има ли смисъл да давам съвети за такъв път? И то като човек, който, колкото и да се дърпа, сега има вкус на консерва? Но оставете го поне да опита. Да започнем с най-важния съвет, който трябва добре да запомните:
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗБИЯТ ДЕТСТВОТО ОТ ГЛАВИТЕ! Вижте какво, повечето хора захвърлят детството си като стара шапка. Забравят го като сменен телефонен номер. Техният живот им прилича на суджук, който те бавно изяждат и това, което е изядено, вече не съществува. А вас ще ви бутат от клас в клас. И когато накрая сте на последното стъпало и балансирате, ви отрязват “излишните” вече стъпала и вие не можете да се върнете. А не би ли трябвало в живота да бъде като по стълбище на къща, по което можем да се качваме и слизаме? Колко струва и най-хубавият първи етаж без мазето с ухаещите плодове? Но повечето живеят така. Стоят на най-високото стъпало, без къща и без стълбище и си придават важности. В началото бяха деца, после станаха възрастни, а какво са сега? Само който като възрастен е останал дете, е човек! Бог знае дали ме разбрахте. Простите неща са толкова трудни за обясняване! Сега да вземем нещо по-трудно, може да го разберете по-лесно. Например:
НЕ СЧИТАЙТЕ КАТЕДРАТА ЗА ТРОН ИЛИ АМВОН! Преподавателят не стои по-високо от вас, за да го боготворите, а за да ви вижда по-добре. Той не знае всичко и не може да знае всичко. Ако въпреки това се прави на всезнаещ, проявете разбиране, но не му вярвайте! Ако обаче си признае, че не знае всичко, обичайте го! Защото тогава той наистина заслужава вашата обич. И още нещо: преподавателят не е магьосник, а градинар. Той може и ще ви окопава и плеви. Но да растете ще трябва сами.
НЕ БЪДЕТЕ ТВЪРДЕ ПРИЛЕЖНИ! При този съвет мързеливите да си затворят ушите. Той важи само за прилежните, но за тях той е много важен. Животът не е само от училищни задачи. Човекът трябва да учи, а волът да зубри. Главата не е единствената част на тялото. Който твърди обратното, лъже. А който вярва на лъжата, няма да изглежда твърде добре, след като издържи бляскаво всички изпити. Трябва също да можете да скачате, танцувате и пеете. Иначе, макар и с глави, пълни със знания, ще бъдете сакати хора и нищо повече.
НЕ СЕ НАДСМИВАЙТЕ НАД ГЛУПАВИТЕ! Те не са глупави по собствено желание и за ваше удоволствие. И не бийте по-малките и по-слабите от вас. Никой не е толкова умен или силен, че да не се намерят по-силни и по-умни от него.
Седите сега тук, подредени по букви или по височина и искате да си отидете в къщи. Идете си, мили деца! Ако не сте разбрали нещо, попитайте родителите си. А вие, мили родители, ако не сте разбрали нещо, попитайте своите деца.
~~~ ~~~ ~~~
Абонамент за:
Публикации (Atom)