В края на
август направихме една дълго умувана екскурзия... След леко изнервящо измъкване от България през Връшка чука и въртене из Зайчар в търсене на път за Белград, хванахме магистралата и минахме Сърбия транзит, както и Унгария до първата ни спирка...
...Будапеща, моя стара любов...
...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/,
където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...
...сетне Братислава...
...и Бърно...
И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!
Там има и
шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:
За мой късмет има и музей на
Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.
Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):
...красива катедрала...
...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:
Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...
...на зашеметяващия Цвингер...
...и разбира се, на Фрауенкирхе...
Естествено, моята голяма немска цел беше
музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...
За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.
Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...
...и, естествено, пристанището:
Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...
...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:
Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно
място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:
Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...
...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:
Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:
Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)
В Лайпциг денят ни мина в
зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:
А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:
За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата
Томаскирхе...
...с паметника на Бах пред входа на църквата:
После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...
...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:
Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...
...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:
От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.
