неделя, 31 октомври 2010 г.
СРЕБЪРНОТО КОПИТЦЕ
И в самия край на този месец - още една от любимите ми бабини истории. От тези, дето звучаха по-добре, когато тя ми ги разказваше. Руска. Може би си е имала автор. Корицата липсва. На доста изтрития гръб пише, че е издадена през 1955г., а рисунките са на М.Успенска. Даже в заглавието не съм сигурна. Така й казвахме. Гугъл не беше убедителен... Ще приема, че е това е името. В памет на моята баба, на която всички казвахме МАЙКА.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Днес случайно попаднах на блогчето ти, търсейки в Гугъл стари книжки с приказки за моите деца. Много ми допадна и най-вече, ми стана едно мило попадайки на издания от 1974,1975.. година, на които се наслаждавах от сърце. Жалкото е, че брат ми, палаво момче, ги погуби всички и днес ги издирвам под дърво и камък. Някои намерих, а някои свалих на снимки от тук, за което много ти благодаря!
ОтговорИзтриванеСега конкретно за тази приказка: И аз не се сещам как се казва точно, но много ми се вярва да е от една квадратна, с дебели корици книжка с руски приказки, доста на брой. Ако в книжката има приказка на име Варшавянка, значи съм познала и книжката, която носи същото име. А Варшавянка е момиче, което като затанцувало в кръг и топяло снега и където стъпело, пониквала трева, цветя.... докарвало пролет. :)
Поздрави и много усмивки!