понеделник, 25 декември 2017 г.

Коледа е!


Да е весела и честита на всички!
Макар и поотраснало, детето ни все още се радва на Коледния си календар. Или поне оценява старанието ни.
Като беше малка, изработвахме го ръчно, но последните години ползваме купен. Оказа се дефектен - липсват му 2 от ръкавичките (3 и 18), затова добавям истински на тяхно място, които после могат да се носят. Във всяка има малко лакомство (тази година това са някакви доста ефектни и големи насипни бонбони) и късметче. Тазгодишните късметчета съдържат мъдри мисли и лично ги изработих. Ето така:


Това пък е красива декорирана меденка, купена от една сладкарница единствено поради факта, че ми легна на сърцето - толкова е сладка!


Допълваме коледното настроение с нашата имитация на камина. В коледната утрин чорапът винаги едвам се крепи на мястото си ;)


---
Преди Коледа пък традиционно развихме и малко благотворителност.
Жълти стотинки:

Готовата торбичка...

...се присъедини към останалите на един от сборните пунктове - щанд на Панаира на книгата:
/вижте още и тук/

---
...и под формата на храна за базара в училище:

 ...маслени соленки...

  ...хрупкави соленки...

...шоколадов кейк...

/за рецептите: ето тук!!!/

сряда, 20 декември 2017 г.

Джон Стайнбек

Трудно е да се посочи любим автор. Имам си, да речем, личен Топ 10... Но ако трябва да кажа твърдо, първото име, за което се сещам, винаги е това на Джон Стайнбек.
Той определи голяма част от личната ми философия за живота и смъртта, за доброто и злото, за мишките и хората...
Споменавала съм го и друг път. Всъщност, виждам, че с него съм започнала този блог.
Днес е годишнина от смъртта му. Стори ми се подходящо да го почета с публикация, още повече, че най-после успях да се сдобия с почти всичко, което е написал.
Това е малката ми книжна колекция:

Каквото не намерих преводно (било ново, било антикварно), купих си го електронно в оригинал (напр. Руски дневник, Морето на Кортес, Бомбите са пуснати, Луната залезе...). На снимката не се вижда една мъничка антикварна книжка, но е там - най-вляво :)
Някои харесвам повече, други по-малко, но като цяло Стайнбек ме омагьосва. И вярвам, че творчеството му ме направи по-добър читател и по-добър човек.
Поклон!

неделя, 10 декември 2017 г.

Спомени от Хелоуин


Мина доста време и вече е все тая, ама имах някаква подготовка, така че...
Аз не съм фен на празника - появи се късно в живота ми и трудно го приех, но когато следващото поколение си иска своето, човек си понасяда егото и тръгва в крак с времето :)
Кратката справка с архива показа, че съм го споменавала тук само веднъж - преди 5 години. Полагала съм необходимия минимум усилия да угодя на потомството през всяка следваща година, но явно не съм изпитала нужда да споделя.
Сега май имах някакъв порив, обаче точно тогава програмата се сгъсти и нямаше време за блог. Едвам ми стигнаха сили да направя нещичко тематично за удоволствие на празнуващата и да й помогна с костюма. Добре поне, че от 2-3 години го отбелязва с парти някъде навън! Гости биха ме довършили :)
Все пак - в опит да се подготвя, разрових фото-архивите и ми хрумна идеята за малка ретроспекция. Тя ще се окаже най-вече кулинарна, но започва с едно шествие, предвидено да е за Деня на народните будители през 2009-а, когато дъщеря ми беше във 1-и клас...
Дотогава тя не беше и чувала за Хелоуин. Имаше покана за детско празнуване в някакъв мол от моя приятелка с дъщеря на същата възраст. Но голямото й вълнение беше за Деня на будителите и шествието, организирано от училището й по случай патронния му празник и във връзка с 30-годишнината му.
Родителите бяха поканени да се присъединят към празника. Аз вкарах в малката главица необходимата будителска подготовка, взех си почивен ден и също се настроих празнично. Шествието беше насрочено за предния ден, защото 1 ноември традиционно е неучебен. Зловеща грешка, според мен. 90% от учениците бяха изкипрени в хелоуински костюми, 90% от които на зомбита, вампири и всякаква друга нежива сган.
Лично аз бях потресена, а детето ми - чисто и просто ужасено. Едвам изтрая парада и подобието на тържествена церемония в края му, изскубна се от тълпата, хвана ми ръката и рече, че не ще и да чува за Хелоуин никога вече. Не пожела да отидем на организираното детско парти, въпреки увещанията ми, че другото момиченце може да й се обиди. Обадих се да се извиня и вечерта мина в съвсем различен формат.
Следващите 2 години категорично отказваше да участва в каквато и да е организация на хелоуинска тема, освен вкъщи с приятелки, с които да се маскират като принцеси и да потанцуват между пицата и десерта :)

После, обаче, девойката порасна и отношението се промени :)

А аз започнах да реализирам различни страшни манюта :)
През последните години това е горе-долу нашето традиционно хелоуинско меню.





Но през годините е имало и вариации по темата, и някои други успешни хрумвания:







А това са някои от костюмите - от времето, когато събитието се отбелязваше вкъщи:




вторник, 14 ноември 2017 г.

Астрид Линдгрен за деца

Днес е 110-ят рожден ден на великата разказвачка на приказки.
С много старание успях да събера всичко, написано от Астрид Линдгрен, преведено на български език!

Ето ги любимите ми от детските ми години Пипи и Карлсон!
 

Емил и братята с лъвски сърца сигурно са любими на много момченца.

А Роня и Мадикен - на много момиченца. Поне на моето станаха любими!

Ето още книжки за момченца:

И за най-малките читатели:


За младежи:

И за девойки:


Тъй като се сдобих с много от тях едва когато аз самата вече имах дете, навакасах със закуъснение, но въпреки това ми доставиха истинско удоволствие! Дълбок поклон!

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Малкият мъж


Следващите за наваксване са тези книжки. Не знаех, че съществуват до началото на 90-те, когато налетях на тях на "Славейков" и веднага ги купих за малкия си тогава брат. В интерес на истината не съм попадала на други издания оттогава, но грешката може да моя. Нямам свястно издание от споменатия период и това обяснява лошото качество и на тези двете.
По онова време братът беше все пак достатъчно голям, за да ги чете сам, а аз откривах сериозната литература и наваксвах с тежки класики. После са се позабутали и когато ги изрових за дъщеря си, тя вече имаше други интереси. Въпреки страстта си към някои книги и автори (особено Кестнер!), старая се да не й натрапвам вкусовете си. И книжките така са си останали непрочетени от мен.
Навреме или не, никога не е неподходящо Кестнер да ни напомни за същественото в живота...
Ето, макар и с други очи, и с друго сърце, дойде им ред!


сряда, 4 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Емил

Споменавала съм Ерих Кестнер неведнъж. Обожавам както произведенията му за деца, така и тези за възрастни. Малко писатели могат и двете. През годините старателно събрах всичко, издадено от него на български. Не съм учила немски, за което малко съжалявам единствено, когато става дума за Кестнер. Сигурно е страхотно да го четеш в оригинал! Пък и тогава бих имала шанса да прочета много повече вместо да драпам само за преводните.
За съжаление не съм успяла да прочета дори преведените му детски романи навреме. Тогава набавянето на желана книга не беше толова лесно, както сега... Напоследък реших да наваксам, въпреки че съм установила, че и най-великото литературно произведение трудно се оценява, ако не е прочетено на подходящата възраст...
Все пак, ето с какво се захванах най-напред:




























---
За нетренираните Кестнер е неразбираем или направо скучен, знам... Много високо вдигнати вежди съм видяла, обсъждайки темата. Така де, няма екшън, няма интрига, няма неочакван край! Даже невинаги хепи енд е осигурен... Но тъкмо затова го обичам! Човешки истории - често със съвсем очакван край, напълно житейски истории. А в живота има от всичко. И можем да го понесем само с чувство за хумор.
Винаги честен, никога нравоучителен, Кестнер много ни развеселява, мъничко ни натъжава и винаги ни прави по-добри!