Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!
Показват се публикациите с етикет лято. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лято. Показване на всички публикации
събота, 8 септември 2012 г.
Малко арт, домашно производство
По време на отпуската ни миналия месец дъщеря ми много се впечатли от нещо занаятчийско, за което реших да не дам 10-15 лева и да го наричаме "сувенир", а й предложих да си го направи вкъщи и да го наричаме "лично творчество". Мъничко помогнах et voila! Мисля, добре й се получи:
Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!
Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!
събота, 17 септември 2011 г.
Краят на лятото
В края на август направихме една дълго умувана екскурзия... След леко изнервящо измъкване от България през Връшка чука и въртене из Зайчар в търсене на път за Белград, хванахме магистралата и минахме Сърбия транзит, както и Унгария до първата ни спирка...
...Будапеща, моя стара любов...
...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/, където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...
...сетне Братислава...
...и Бърно...
И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!
Там има и шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:
За мой късмет има и музей на Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.
Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):
...красива катедрала...
...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:
Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...
...на зашеметяващия Цвингер...
...и разбира се, на Фрауенкирхе...
Естествено, моята голяма немска цел беше музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...
За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.
Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...
...и, естествено, пристанището:
Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...
...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:
Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:
Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...
...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:
Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:
Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)
В Лайпциг денят ни мина в зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:
А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:
За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата Томаскирхе...
...с паметника на Бах пред входа на църквата:
После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...
...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:
Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...
...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:
От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.
...Будапеща, моя стара любов...
...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/, където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...
...сетне Братислава...
...и Бърно...
И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!
Там има и шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:
За мой късмет има и музей на Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.
Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):
...красива катедрала...
...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:
Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...
...на зашеметяващия Цвингер...
...и разбира се, на Фрауенкирхе...
Естествено, моята голяма немска цел беше музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...
За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.
Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...
...и, естествено, пристанището:
Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...
...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:
Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:
Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...
...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:
Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:
Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)
В Лайпциг денят ни мина в зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:
А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:
За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата Томаскирхе...
...с паметника на Бах пред входа на църквата:
После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...
...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:
Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...
...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:
От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.
вторник, 16 август 2011 г.
А през август...
Все пак успяхме да осъществим и този план: посетихме Съевата дупка.
Бяхме на път (отново) за Шипково. Този път видяхме това:
А аз нападнах едни малини:
А после - пак по път, минахме и през Ловеч:
Бяхме главно на крепостта...
Естествено, покатерихме се и на най-високото...
Начесах си и тази краста - разходих се през покрития мост:
Все пак, надявам се, че най-хубавото предстои!
неделя, 31 юли 2011 г.
Приказният юли на Solo
Всъщност... по-малко 'соло' рядко съм била. Видях се с толкова много хора, които обичам, правих разни неща, които рядко ми се случват! Тъй като хронологията в случая е съвършено без значение, ще карам тематично.
Да започнем с една нова за мен и щерката традиция: пикниците. Бяхме планирали поне един за Витоша. Имахме успех, даже отидохме с лифт - нещо, което не бях правила от студентските си години (т.е. детето - никога), а там си загубих нещичко и на шега казах, че явно пак ще ходим. Така и стана. Събитието се състоя една неделя, а в понеделник братовчедите от Варна рекоха, че идват и искат на лифт! Така че още следващата събота отново бяхме там :)
Ето как протече първият:
Пътуването нагоре...
Разходката...
Компанията...
Гледките надалече...
И наблизо...
Снимах и цветя:
Снимах всичко, що можах, но да продължа с гледките, които видяхме надолу:
И втората лифт+пикник екскурзия, когато в групата си имахме дори рожденик:
Качването - поглед назад...
Компанията...
Празничната трапеза...
Гледката към София...
Финалът в Драгалевци...
---
Водихме братовчедите и в зоопарка. Добре, че дойдоха, та и ние да идем. Когато бяхме там предния път, цифровите фотоапарати бяха непознато понятие за масовия потребител :)
Сега щраках до премала, защото условията за качествена снимка никакви ги няма, трих и в движение, и вкъщи и крайният резултат е отчайващ дори за лаик като мен. Но все пак:
Основната цел на нашата визита - пингвинчетата-гастрольори...
Това, което ме изненада много приятно, харесах най-много от всичко и едвам се откъснах - рифът на Немо...
И малък бонус, за който едвам ми стигна картата-памет - шоу от пеликаните...
---
А в духа на друго наше увлечение - екскурзиите с влак, ходихме и до Перник, където имаме приятели:
С новичко влакче...
Нещо, което ми хареса много отвън, но беше затворено...
Центърът...
Реката...
Край фонтаните - малки приятелки...
---
През този месец Solo имаше и рожден ден. Имах си визия за този празник по принцип, но обстоятелствата наложиха промяна в плана тази година. Въпреки това, сякаш цялата Вселена работеше за мен и изкарах страхотно, и празнувах цяла седмица :) Снимките на маса не са твърде по моя вкус, затова нямам много такива, а и колкото имам, са си за лично ползване.
Получих много чудесни подаръци - главно обеци, което допринесе за съвършенството на празника ми, защото те са единственото ми изкушение като жена :)
Тези са от половинката:
Една глезотийка - благодарение на пликчето от колегите ми:
Това е един по-различен подарък, дошъл от другия край на света:
Правих някои неща за първи път в живота си: подкарах картинг и играх боулинг. Ето доказателство за второто:
Първото е запечатано в нечий телефон, откъдето се моля да не излиза :)
---
Имах и още някои - недокументирани, но не по-малко приятни, преживявания през този приказен месец... Жалко, че свърши! :)
Да започнем с една нова за мен и щерката традиция: пикниците. Бяхме планирали поне един за Витоша. Имахме успех, даже отидохме с лифт - нещо, което не бях правила от студентските си години (т.е. детето - никога), а там си загубих нещичко и на шега казах, че явно пак ще ходим. Така и стана. Събитието се състоя една неделя, а в понеделник братовчедите от Варна рекоха, че идват и искат на лифт! Така че още следващата събота отново бяхме там :)
Ето как протече първият:
Пътуването нагоре...
Разходката...
Компанията...
Гледките надалече...
И наблизо...
Снимах и цветя:
Снимах всичко, що можах, но да продължа с гледките, които видяхме надолу:
И втората лифт+пикник екскурзия, когато в групата си имахме дори рожденик:
Качването - поглед назад...
Компанията...
Празничната трапеза...
Гледката към София...
Финалът в Драгалевци...
---
Водихме братовчедите и в зоопарка. Добре, че дойдоха, та и ние да идем. Когато бяхме там предния път, цифровите фотоапарати бяха непознато понятие за масовия потребител :)
Сега щраках до премала, защото условията за качествена снимка никакви ги няма, трих и в движение, и вкъщи и крайният резултат е отчайващ дори за лаик като мен. Но все пак:
Основната цел на нашата визита - пингвинчетата-гастрольори...
Това, което ме изненада много приятно, харесах най-много от всичко и едвам се откъснах - рифът на Немо...
И малък бонус, за който едвам ми стигна картата-памет - шоу от пеликаните...
---
А в духа на друго наше увлечение - екскурзиите с влак, ходихме и до Перник, където имаме приятели:
С новичко влакче...
Нещо, което ми хареса много отвън, но беше затворено...
Центърът...
Реката...
Край фонтаните - малки приятелки...
---
През този месец Solo имаше и рожден ден. Имах си визия за този празник по принцип, но обстоятелствата наложиха промяна в плана тази година. Въпреки това, сякаш цялата Вселена работеше за мен и изкарах страхотно, и празнувах цяла седмица :) Снимките на маса не са твърде по моя вкус, затова нямам много такива, а и колкото имам, са си за лично ползване.
Получих много чудесни подаръци - главно обеци, което допринесе за съвършенството на празника ми, защото те са единственото ми изкушение като жена :)
Тези са от половинката:
Една глезотийка - благодарение на пликчето от колегите ми:
Това е един по-различен подарък, дошъл от другия край на света:
Правих някои неща за първи път в живота си: подкарах картинг и играх боулинг. Ето доказателство за второто:
Първото е запечатано в нечий телефон, откъдето се моля да не излиза :)
---
Имах и още някои - недокументирани, но не по-малко приятни, преживявания през този приказен месец... Жалко, че свърши! :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)