Този юли посетихме Румъния. Бяхме на прекрасни места, за които искам да напиша малко, но засега имам готово само едно видео от най-интересната част от връщането ни - прохода Трансфъгъръшан.
Показват се публикациите с етикет ПОЧИВКА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПОЧИВКА. Показване на всички публикации
неделя, 31 август 2014 г.
Трансфъгъръшан, Румъния
Този юли посетихме Румъния. Бяхме на прекрасни места, за които искам да напиша малко, но засега имам готово само едно видео от най-интересната част от връщането ни - прохода Трансфъгъръшан.
вторник, 25 декември 2012 г.
Коледа!
Да ни е честито Рождеството!
От години сме с мини-елха. Тя поизрасна и сега е в нова голяма саксия. Има място под нея :)
А когато няма камина и радиаторът е камина...
Над "камината" е Коледният календар на моето дете. В джобчетата, освен подаръчета, имаше и къдрички от брадата на Дядо Коледа:
Това е миналогодишният:
Щерката не дава да го махнем. Той вървеше с номерирани чорапи с лакомства :)
Ето и останалата част от коледната ни украса:
Имаме много играчки, а съвсем мъничка елха, затова...
...и още...
Тази година решихме - като по филмите, и ние да натрупаме подаръци под елхата предварително:
Купчината растеше...
...и растеше...
...и растеше...
Докато накрая май не подаръците бяха под елхата, ами елхата се оказа под подаръците :)
Тази година направих и истински коледни бисквитки. Ама наистна истински, по оригинална рецепта! Взех ги директно от готварската книга на Баба Коледа! :)
Освен, че получихме много подаръци, също така и поднесохме доста, а някои предстои да получим и подарим. Най-красивите, чиито получатели са бабите и дядовците, са ето тези:
Картините са нарисувани от едно изключително талантливо момче, което има нужда от помощта на всички нас.
Ах, да! И цикламата отново цъфна!
петък, 14 декември 2012 г.
В предколедните уикенди...
Искаше ми се да направим нещо специално за аржентинските ни приятели и Коледата е чудесен повод. И нали имахме положителен опит, изработихме им "вълнена бутилка". Не знам как изглежда тя на непредубеденото око, но аз много си я харесвам!
А неотдавна реших да отделя поне веднъж малко време и за курабийки. Не бях правила от стотина години. Брат ми беше по-голям късметлия от дъщеря ми. На нея й бяха сефте мамини курабийки... Станаха страхотни!
В някакъв следващ уикенд съвсем без повод експериментирах с пандишпан. Предният ми опит беше пълен провал и сега реших да "подобря" рецептата с малко набухвател. Много се гордея с резултата - трябва да го патентовам! И много ме е яд, че забравих да го снимам. Даже готовата торта снимах чак след като изядохме първата четвърт. Кремът, разбира се, беше любимият на дъщерята "йогурт", като и този път рецептата измислих в движение. Беше най-успешният досега: банан, смлян на пюре, заквасена сметана, кисело мляко и кафява захар. Аз банани не обичам, но комбинацията беше приятна дори за моя вкус. Кафявите петна вътре са от кафе, но явно не е било достатъчно, защото не се усещаше. За съжаление...
неделя, 15 април 2012 г.
Приказки от телефона II
Христос воскресе!
Съвсем случайно или пък напълно закономерно, великденската тема "слезе" от телефона, точно както стана и преди година. На Велики четвъртък, след като боядисахме яйцата по изгрев, щъкнахме насам-натам, свършихме си това-онова и снимахме първите цъфнали японски вишни пред Библиотеката:
На Разпети петък на път за църквата видях нещо, което - макар и с огромно закъснение, донесе малка утеха на душата ми:
Дългата опашка за минаване под Плащеницата беше приятно разнообразена:
Същия ден цветът беше все още в цялото си великолепие и ми даде повод да вярвам, че ще устиска до Великден...
...но на селдващия ден вече беше така...
...а на Великден - вече хич го нямаше:
Затова пък току по празниците "тръгна" най-новата ни придобивка:
А ето такива станаха яйцата ни:
--- --- ---
Покрай тези снимки "намерих" и някои мили спомени от приятни разходки през предишни сезони. Ето най-сладките:
/здравословна среща в някакъв хипер-маркет през есента/
/и снежен ангел от зимата/
Съвсем случайно или пък напълно закономерно, великденската тема "слезе" от телефона, точно както стана и преди година. На Велики четвъртък, след като боядисахме яйцата по изгрев, щъкнахме насам-натам, свършихме си това-онова и снимахме първите цъфнали японски вишни пред Библиотеката:
На Разпети петък на път за църквата видях нещо, което - макар и с огромно закъснение, донесе малка утеха на душата ми:
Дългата опашка за минаване под Плащеницата беше приятно разнообразена:
Същия ден цветът беше все още в цялото си великолепие и ми даде повод да вярвам, че ще устиска до Великден...
...но на селдващия ден вече беше така...
...а на Великден - вече хич го нямаше:
Затова пък току по празниците "тръгна" най-новата ни придобивка:
А ето такива станаха яйцата ни:
--- --- ---
Покрай тези снимки "намерих" и някои мили спомени от приятни разходки през предишни сезони. Ето най-сладките:
събота, 17 септември 2011 г.
Краят на лятото
В края на август направихме една дълго умувана екскурзия... След леко изнервящо измъкване от България през Връшка чука и въртене из Зайчар в търсене на път за Белград, хванахме магистралата и минахме Сърбия транзит, както и Унгария до първата ни спирка...
...Будапеща, моя стара любов...
...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/, където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...
...сетне Братислава...
...и Бърно...
И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!
Там има и шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:
За мой късмет има и музей на Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.
Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):
...красива катедрала...
...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:
Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...
...на зашеметяващия Цвингер...
...и разбира се, на Фрауенкирхе...
Естествено, моята голяма немска цел беше музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...
За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.
Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...
...и, естествено, пристанището:
Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...
...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:
Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:
Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...
...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:
Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:
Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)
В Лайпциг денят ни мина в зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:
А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:
За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата Томаскирхе...
...с паметника на Бах пред входа на църквата:
После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...
...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:
Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...
...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:
От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.
...Будапеща, моя стара любов...
...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/, където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...
...сетне Братислава...
...и Бърно...
И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!
Там има и шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:
За мой късмет има и музей на Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.
Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):
...красива катедрала...
...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:
Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...
...на зашеметяващия Цвингер...
...и разбира се, на Фрауенкирхе...
Естествено, моята голяма немска цел беше музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...
За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.
Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...
...и, естествено, пристанището:
Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...
...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:
Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:
Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...
...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:
Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:
Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)
В Лайпциг денят ни мина в зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:
А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:
За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата Томаскирхе...
...с паметника на Бах пред входа на църквата:
После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...
...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:
Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...
...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:
От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)