сряда, 15 май 2013 г.

№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013

Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:






Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)

Цъфна ми и още един подарък за същия РД:


В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)

Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:





Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)

Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:





Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)

Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:





Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)

Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:





Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)

А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!

петък, 10 май 2013 г.

Около Великден

Христос воскресе!

Виртуалният ми живот явно е позанемарен, но това не е лоша новина, нали? Е, може и да не е кой знае колко добра, но все пак... :)

Някъде може би има снимка на яйцата ни, но изглежда не ми е под ръка. Ето едно предвеликденско домашно за компенсация:



И една великденска пита на баба вместо домашен козунак:


/аз, уви, съм абсолютно неспособна да направя подобна красота; а колко вкусна беше!/

--- --- ---

Ето това мога да правя аз - кейкчета :) Нямат общо с Великден, но нямам интесни великденски истории и снимки, а пък ми се иска хем да допълня с нещо, хем и да се похваля :)

 /този е постен - мента и шоколад, по изобретена лично от мен рецепта/

 /и този е с мента и шоколад, но не е постен; рецептата също си е лично моя/

И накрая една бисквитена тортичка за разкош. Впрочем, редно е да спомена, че ги ядохме в ред, точно обратен на представянето им тук. Макар че няма никакво значение.


/това е любимата торта на Декоратора, затова я получи на именния си ден миналия месец/