понеделник, 26 декември 2011 г.

Вместо Коледен поздрав - торта BMW!

Честито Рождество!
На патерици е, но поне имам доказателство, че живея предимно в реалността, а не във виртуалността. Това е добра новина за празника, според мен :)
И понеже не съм подготвена със специална Коледна публикация, ще се "отчета" с наличното - една торта, с която имам повод да се гордея (малко). Знайно е, че кулинарията не е моята стихия. Но ето, че пак ще пиша за храна, и то - отново торта! Самата рецепта не е за разправяне, че е с готови блатове, крем и глазура, но видът! Ах, видът...
Моят брат, който понастоящем живее в чужбина, от скоро е горд собственик на раздрънкано БМВ, чиято покупка съпреживяхме - макар и от разстояние, във всеки един миг. Когато най-после имахме сделка, в резултат от един последен майтап, той пожела торта БМВ. И понеже си дойде за Коледа, а седмица по-рано беше рождения му ден, кака напрегна сетни сили и с малко помощ от всичко живо, спретна това:


Идеята за тази "сложна" декорация си беше моя, но признавам, че цялостното изпъленение всъщност беше на батко, който се оказа с по-здрави нерви :)

И като е реч за торти, ето още две:


/от един рожден ден, сместен между коледните купони, която ми се стори съвсем тематично да вместя тук - нали пак е кола/



/от едно от споменатите партита, което имаше и сериозен кулинарен елемент, където аз скромно се представих с единственото, което правя добре - кейка на баба ми/


За първи път в живота си пекох и сладки, набедени за коледни. Повечето прегорих, така че стават предимно за украса и миришат добре:


А това е виетнамски зелен чай с жасмин, армаган от получателя на тортата, озаглавила тази публикация:

/в компанията на едни особено успешни коледни меденки от магазина/

неделя, 11 декември 2011 г.

МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА (от Х.К.Андерсен)

Това е може би приказката, която ме вълнува най-много. Винаги, та до ден днешен. Не мога да я чета на глас, защото почвам да плача, преди да стигна до края. Но наум мазохистично съм я чела хиляди пъти, а явно не само аз, защото кориците липсват. Сигурно затова обичам Андерсен толкова много - никога не ме лъгал, че животът е прекрасен.
Илюстрациите са на Рудим - също голям майстор в жанра. Книжки, изобразени с неговата четка предстоят съвсем скоро :)

Публикувала съм и един български вариант, който също ми докарва сълзи (макар и по-лесни за овладяване), въпреки щастливия си край.
























неделя, 13 ноември 2011 г.

ЧАСЪТ, КАКВО Е? ЛИТЪРЪТ, ЗАЩО Е? (от Анджела Ораци)

И след като така и така съм на образователна вълна, нека продължа именно с тази сладурска книжка, илюстрирана от Роберто Згрили.
А със следващите две, отново на същия художник, плавно ще преминем към истински приказни шедьоври на гигантите в жанра, като тези, които идват по-нататък са нарисувани от гиганти на приказната илюстрация.
Но да не избързваме! Нека засега се потопим в света на мерките и теглилките :)