вторник, 14 ноември 2017 г.

Астрид Линдгрен за деца

Днес е 110-ят рожден ден на великата разказвачка на приказки.
С много старание успях да събера всичко, написано от Астрид Линдгрен, преведено на български език!

Ето ги любимите ми от детските ми години Пипи и Карлсон!
 

Емил и братята с лъвски сърца сигурно са любими на много момченца.

А Роня и Мадикен - на много момиченца. Поне на моето станаха любими!

Ето още книжки за момченца:

И за най-малките читатели:


За младежи:

И за девойки:


Тъй като се сдобих с много от тях едва когато аз самата вече имах дете, навакасах със закуъснение, но въпреки това ми доставиха истинско удоволствие! Дълбок поклон!

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Малкият мъж


Следващите за наваксване са тези книжки. Не знаех, че съществуват до началото на 90-те, когато налетях на тях на "Славейков" и веднага ги купих за малкия си тогава брат. В интерес на истината не съм попадала на други издания оттогава, но грешката може да моя. Нямам свястно издание от споменатия период и това обяснява лошото качество и на тези двете.
По онова време братът беше все пак достатъчно голям, за да ги чете сам, а аз откривах сериозната литература и наваксвах с тежки класики. После са се позабутали и когато ги изрових за дъщеря си, тя вече имаше други интереси. Въпреки страстта си към някои книги и автори (особено Кестнер!), старая се да не й натрапвам вкусовете си. И книжките така са си останали непрочетени от мен.
Навреме или не, никога не е неподходящо Кестнер да ни напомни за същественото в живота...
Ето, макар и с други очи, и с друго сърце, дойде им ред!


сряда, 4 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Емил

Споменавала съм Ерих Кестнер неведнъж. Обожавам както произведенията му за деца, така и тези за възрастни. Малко писатели могат и двете. През годините старателно събрах всичко, издадено от него на български. Не съм учила немски, за което малко съжалявам единствено, когато става дума за Кестнер. Сигурно е страхотно да го четеш в оригинал! Пък и тогава бих имала шанса да прочета много повече вместо да драпам само за преводните.
За съжаление не съм успяла да прочета дори преведените му детски романи навреме. Тогава набавянето на желана книга не беше толова лесно, както сега... Напоследък реших да наваксам, въпреки че съм установила, че и най-великото литературно произведение трудно се оценява, ако не е прочетено на подходящата възраст...
Все пак, ето с какво се захванах най-напред:




























---
За нетренираните Кестнер е неразбираем или направо скучен, знам... Много високо вдигнати вежди съм видяла, обсъждайки темата. Така де, няма екшън, няма интрига, няма неочакван край! Даже невинаги хепи енд е осигурен... Но тъкмо затова го обичам! Човешки истории - често със съвсем очакван край, напълно житейски истории. А в живота има от всичко. И можем да го понесем само с чувство за хумор.
Винаги честен, никога нравоучителен, Кестнер много ни развеселява, мъничко ни натъжава и винаги ни прави по-добри!

понеделник, 25 септември 2017 г.

Майсторът и книгите-лампи

Имам книги, които няма да бъдат препрочетени, а дори и прочетени. Не са много, но ги имам. Пречкат ми се, но как да хвърля книга?!
Майсторът-декоратор на торти, когото споменавам в почти всяка тортена публикация, има и други таланти и с помощта на един от тях намери изключително артистично решение:
Понеже повечето му таланти всъщност са областта на техниката и електрониката, направи ми нощни лампи!
Освен другото, най-после си имам и специално място за очилата (между лампите, макар да ги няма на снимката - те спят там).
---
Днес той е рожденик. Но няма талант за празнуване. Затова отбелязвам случая, отавайки дължимото на тези, които има, а не на самия празник :)

Ние с наследничката все пак му направихме скромна тортичка. Аз много се гордея с украсата, която изработих лично!


сряда, 20 септември 2017 г.

Хитрото мишленце (от Веса Паспалеева)

Така и така съм на поетична вълна... още една книжка със стихчета от моето детство (с художник Мира Йовчева)... Като малка много я обичах. Зачета ли се, усещам, че знам какво следва - още помня повечето... Доста са, така че да не се увличам в спомени!
Наложи се да цензурирам само последната страница. Явно и на най-невръстните се е полагала идеологическа квота...