понеделник, 25 декември 2017 г.

Коледа е!


Да е весела и честита на всички!
Макар и поотраснало, детето ни все още се радва на Коледния си календар. Или поне оценява старанието ни.
Като беше малка, изработвахме го ръчно, но последните години ползваме купен. Оказа се дефектен - липсват му 2 от ръкавичките (3 и 18), затова добавям истински на тяхно място, които после могат да се носят. Във всяка има малко лакомство (тази година това са някакви доста ефектни и големи насипни бонбони) и късметче. Тазгодишните късметчета съдържат мъдри мисли и лично ги изработих. Ето така:


Това пък е красива декорирана меденка, купена от една сладкарница единствено поради факта, че ми легна на сърцето - толкова е сладка!


Допълваме коледното настроение с нашата имитация на камина. В коледната утрин чорапът винаги едвам се крепи на мястото си ;)


---
Преди Коледа пък традиционно развихме и малко благотворителност.
Жълти стотинки:

Готовата торбичка...

...се присъедини към останалите на един от сборните пунктове - щанд на Панаира на книгата:
/вижте още и тук/

---
...и под формата на храна за базара в училище:

 ...маслени соленки...

  ...хрупкави соленки...

...шоколадов кейк...

/за рецептите: ето тук!!!/

сряда, 20 декември 2017 г.

Джон Стайнбек

Трудно е да се посочи любим автор. Имам си, да речем, личен Топ 10... Но ако трябва да кажа твърдо, първото име, за което се сещам, винаги е това на Джон Стайнбек.
Той определи голяма част от личната ми философия за живота и смъртта, за доброто и злото, за мишките и хората...
Споменавала съм го и друг път. Всъщност, виждам, че с него съм започнала този блог.
Днес е годишнина от смъртта му. Стори ми се подходящо да го почета с публикация, още повече, че най-после успях да се сдобия с почти всичко, което е написал.
Това е малката ми книжна колекция:

Каквото не намерих преводно (било ново, било антикварно), купих си го електронно в оригинал (напр. Руски дневник, Морето на Кортес, Бомбите са пуснати, Луната залезе...). На снимката не се вижда една мъничка антикварна книжка, но е там - най-вляво :)
Някои харесвам повече, други по-малко, но като цяло Стайнбек ме омагьосва. И вярвам, че творчеството му ме направи по-добър читател и по-добър човек.
Поклон!

неделя, 10 декември 2017 г.

Спомени от Хелоуин


Мина доста време и вече е все тая, ама имах някаква подготовка, така че...
Аз не съм фен на празника - появи се късно в живота ми и трудно го приех, но когато следващото поколение си иска своето, човек си понасяда егото и тръгва в крак с времето :)
Кратката справка с архива показа, че съм го споменавала тук само веднъж - преди 5 години. Полагала съм необходимия минимум усилия да угодя на потомството през всяка следваща година, но явно не съм изпитала нужда да споделя.
Сега май имах някакъв порив, обаче точно тогава програмата се сгъсти и нямаше време за блог. Едвам ми стигнаха сили да направя нещичко тематично за удоволствие на празнуващата и да й помогна с костюма. Добре поне, че от 2-3 години го отбелязва с парти някъде навън! Гости биха ме довършили :)
Все пак - в опит да се подготвя, разрових фото-архивите и ми хрумна идеята за малка ретроспекция. Тя ще се окаже най-вече кулинарна, но започва с едно шествие, предвидено да е за Деня на народните будители през 2009-а, когато дъщеря ми беше във 1-и клас...
Дотогава тя не беше и чувала за Хелоуин. Имаше покана за детско празнуване в някакъв мол от моя приятелка с дъщеря на същата възраст. Но голямото й вълнение беше за Деня на будителите и шествието, организирано от училището й по случай патронния му празник и във връзка с 30-годишнината му.
Родителите бяха поканени да се присъединят към празника. Аз вкарах в малката главица необходимата будителска подготовка, взех си почивен ден и също се настроих празнично. Шествието беше насрочено за предния ден, защото 1 ноември традиционно е неучебен. Зловеща грешка, според мен. 90% от учениците бяха изкипрени в хелоуински костюми, 90% от които на зомбита, вампири и всякаква друга нежива сган.
Лично аз бях потресена, а детето ми - чисто и просто ужасено. Едвам изтрая парада и подобието на тържествена церемония в края му, изскубна се от тълпата, хвана ми ръката и рече, че не ще и да чува за Хелоуин никога вече. Не пожела да отидем на организираното детско парти, въпреки увещанията ми, че другото момиченце може да й се обиди. Обадих се да се извиня и вечерта мина в съвсем различен формат.
Следващите 2 години категорично отказваше да участва в каквато и да е организация на хелоуинска тема, освен вкъщи с приятелки, с които да се маскират като принцеси и да потанцуват между пицата и десерта :)

После, обаче, девойката порасна и отношението се промени :)

А аз започнах да реализирам различни страшни манюта :)
През последните години това е горе-долу нашето традиционно хелоуинско меню.





Но през годините е имало и вариации по темата, и някои други успешни хрумвания:







А това са някои от костюмите - от времето, когато събитието се отбелязваше вкъщи: