Съвсем случайно или пък напълно закономерно, великденската тема "слезе" от телефона, точно както стана и преди година. На Велики четвъртък, след като боядисахме яйцата по изгрев, щъкнахме насам-натам, свършихме си това-онова и снимахме първите цъфнали японски вишни пред Библиотеката:
На Разпети петък на път за църквата видях нещо, което - макар и с огромно закъснение, донесе малка утеха на душата ми:
Дългата опашка за минаване под Плащеницата беше приятно разнообразена:
Същия ден цветът беше все още в цялото си великолепие и ми даде повод да вярвам, че ще устиска до Великден...
...но на селдващия ден вече беше така...
...а на Великден - вече хич го нямаше:
Затова пък току по празниците "тръгна" най-новата ни придобивка:
А ето такива станаха яйцата ни:
--- --- ---
Покрай тези снимки "намерих" и някои мили спомени от приятни разходки през предишни сезони. Ето най-сладките:
Няма коментари:
Публикуване на коментар