Просто неустоима!

Както казах, ще има какво още да покажа за моята красавица, Еустомата. Заиграх се с името и вече почти неизменно я наричам Неустоима моя. И кой може да ме вини? Та тя е просто неустоима!

Пъпките, както е видно, ще ме радват още доста, а аз пак ще споделя.
Но преди това ще ви разкажа за едни зайчета! Затаете дъх!

Завръщане

Много време мина. Приказното ми местенце замръзна миналата зима по ред причини. Те вече не са актуални, така че дойде моментът да го събудя...
Защо не с красива гледка от Беклемето?

Пропуснах да споделя прекрасни спомени от прелестни места последните 2-3 лета, но може би някога ще им направя ретроспективен преглед. Красотата няма давност.
Като е реч за красота, ето как ме зарадва една миналогодишна покупка, от която не знаех какво да очаквам:

Еустомата, купена от супермаркет, взе, че цъфна отново! И до края на сезона ще имам още с какво да се похваля - по всичко личи :)

А още по-рано през месеца посрещнах поредния си рожден ден и хапнахме една такава:

Сега имам няколко чудни детски книжки предвид и се надявам първата да се появи тук до няколко дни. Стискайте палци!

НАЙ-ЯКИЯТ РОЖДЕН ДЕН!

Ами такъв си беше. Всички го казаха. Само тортата като види човек... и обясненията са излишни!

Рецептата беше пробвана, а денят отново беше за репетиция, така че в известен смисъл повторихме празничната програма в самия ден, вкл. домашното меню - китайско по телефона.

Видът - някак естествено ми изникна идеята, предвид формата на тортата и любимия анимационен герой на рожденичката - Sponge Bob. Визуалната реализация, всеки знае, не е моя, а на Майстор-декоратора, който логично (не и за мен) използва за модел подаръка, с който я зарадвахме (не)очаквано много.

Пренесоха се насам и натам много такива кексчета...

Разбира се, в любимата ни кошничка...

Едно от тях бе специално украсено за празничната закуска...

Това отгоре не е 10, защото рожденият ден беше 12-ти, а 1D. Като всяка уважаваща себе си кандидат-тийнейджърка, и нашата е фен :) Детелинката в основата е препратка към националността на персоналния й фаворит от групата...
И тази украса е изцяло дело на нашия Декоратор. Без да е съвсем наясно с какво съм се заловила, ме свари в предистерично състояние, седнала срещу едно съвсем голичко кексче, цялата лепкава и зелена, и без резервен план, и набързо свърши работата. Няколко дни по-късно ми просветна, че съм имала доволно много материали за колкото си искам резервни планове, но добре че той реагира толкова бързо, та фенката все пак получи и тази специална изненада. Което беше и моята идея /както става ясно за пореден път, аз съм по идеите, не по изпълнението им/.

В съботата след празника имаше и голямо парти в игралната зона на кино Арена, което също беше страхотно, продължи 4 часа и ми даде самочувствието да избера заглавието на тази публикация. Имаше много подаръци на нея и много цветя за мен.

Аз много се затрогнах и развълнувах от импровизираното парти в клуба по танци. Таткото пък много хареса съботното с игрите и си пожела подобно :)

Накратко казано, натоварихме се с много положителни емоции, мисли и чувства, внезапно усетихме колко е пораснало детето ни, а и отново си припомнихме кои са ценните неща в живота...

А накрая за разкош - малко китки от самия рожден ден. Моята - от гордия баща, и нейната - от момичетата, с които сподели Sponge Bob.

Неочаквано добра комбинация!

Св. св. Трифон и Валентин

Идеята за заглавието е на моята приятелка Валя. Не съм я питала може ли да го ползвам. Просто й заявих, че няма начин оттук нататък да спомена другояче този празник :)

Чуднa йогуртова "торта" приготвих. Освен красиaв, беше и божествено вкуснa. И най-важното - ужасно бързa и леснa.

Вечерята беше скромна, бърза и импровизирана, но с въображение :)

И много вкусна! Нямахме си сърчица, но поканихме едни калинки да споделят трапезата ни :) Изобщо - всичко за сърцето! Имахме, разбира се, и червено винце, за да са уважени и двамата светии, а и за да ни е добре и на душите ;)

Раменихме си и дребни "любовни" подаръчета по схемата всеки на всеки. Моите най-съществени бяха вече купени предварително. Умирах си за един еониум, но като ме заведоха в Ботаническата градина да избирам, просто не можах да изляза само с една саксия оттам...

Изцяло тематично е да спомена и точно това сукулентно, което видях, че е споменато и миналата година по същия повод. Тръгна да цъфти пак по същото време.

А като е станало дума за цъфтеж... Един от любимите ми кактуси (споменаван тук неведнъж), пак ми готви големи радости!

 Както и любимата ми бегония!

Ето я отново и въздесъщата ми циклама - постоянен герой на празничните ми публикации. Съвестно отчитам, че този месец стават 4 години, откак я имам, и ежегодно цъфти откъм ноември-декември, та чак до средата на лятото.

Тя опроверга всичко, което някога съм знаела за цикламите:
1/ че са капризни и лесно мрат, и
2/ че е  почти невъзможно да ги накараш да цъфтят отново.

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013

Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/

/по някое време на втория ден/

За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:

Единият вид също се представя достойно по темата :

Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013

Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:

Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)

Цъфна ми и още един подарък за същия РД:

В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)

Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:

Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)

Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:

Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)

Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:

Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)

Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:

Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)

А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!

Тралала-тралала, на рожден ден ела!

Моята рибка порасна с още една година. Вече е висока почти колкото мен, но още се радва на нескопосаните ми творения :) Съвсем скромната торта (всъщност кремче, желирано върху бишкоти във форма за торта) декорирах за разкош с купешка шоколадова риба и нарекох "Езерце".

Беше си чист късмет да случа именно такава риба. Бях отишла да купя захарна пчеличка за празничната закуска - мини-кексче, върху което да я залепя с помощта на обилна доза течен шоколад. Взех последната и се ужасих от мисълта, че можеше и да няма. С друга фигурка нямаше да е същото, защото откак се е родила, тя си е нашата Пчеличка, въпреки зодията си :)

Надявах се да харесам и някакви фигурки за тортата. С влизането я видях - рибка в пчелни цветове! Също единствена! Явно беше щастливият ми ден - това разреши и терзанията ми каква да бъде тортата :)

Тази година направих и несметно количество мини-кексчета (много ме бива!) за почерките в училище и клуба по танци. Ето такива:

Предстои ми да направя и още, защото купонът ще бъде чак в неделя :)
Кошничката преди това беше пълна с "Календар за Рожден Ден". А именно: от началото на месеца, по аналогия с Коледните календари, за всеки ден до рождения имаше по едно малко подаръче.

Самата кошичка ни беше подарък от Кръстницата, т.е. в нея тя ни донесе коледните подаръци. Аз толкова се зарадвах, защото винаги тайно съм си мечтала да получа подобен подарък, че забраних да се пипа украсата, вкл. шоколадовите камбанки. Само тях свалих, когато кошницата тръгна да обикаля квартала, пълна с кексчета :)

А цикламата, която напоследък е неизменен герой на моите излияния, вече достигна пълния си блясък. Важно е да я спомена именно сега, защото я получих на същия ден преди цели 3 години и тя надмина и най-смелите ми очаквания.

 

И понеже така и така стана дума за цветя, нека кажа колко приятно ме изненада тези дни и един от любимите ми кактуси - подарък от Боряна, посаден в саксийка (ех, не се вижда!), рисувана от така споменатата Кръстница.

Навръх Рождения ден засякох изненадващи цветове и на исусовия венец...

...и на любимата ми бегония. Току до нея се вижда смътно нещо, което също ми дава големи надежди - ябълка, поникнала от семка, която може да имам шанс да отгледам като бонсай...

 

Поокъсняла Валентинка

На 14 февруари у нас традиционно празнуваме празника Трифон-Валентин - с много обич и малко червено вино. Вероятно нямаше да се напъна да правя точно торта, но имах спешна нужда от генерална репетиция за задаващия се рожден ден на моята най-голяма любов - моята дъщеря, която е и мой най-верен фен, що се касае до тортите. Тази рецепта, очевидно взета от Моята Кулинарна Библия, стана неин фаворит, защото любимият й вкус за кремове и торти е "йогурт". И желае именно такава торта за рождения си ден. Аз имах един провал и трябваше да съм сигурна, че вторият няма да е на Големия Ден. С помощта на 2 пакета бишкоти за основа и кофичка сметана за обогатяване на крема, тортата стана - по преценка на "експерта", идеална! Това по въпроса за вкуса. А колкото до вида, малко сос от някакво сладко свърши работа колкото да се получи снимка :)

Имахме си и пица - приготвена с готово тесто и много любов. И с кетчуп :) Ушичките трябваше да са малки сърчица, но рисуването с кетчуп явно не е сред неоспоримите ми таланти...

Символите на 2-та празника също не бяха забравени. Тук не се вижда, но едни съвършено ежедневни салфетки, които си купихме наскоро, се оказаха на сърчица и се  вписаха изключително хармонично в картинката :)

В същия ден с много вълнение и радост открих, че явно скоро ще ми цъфне едно от новите сукулентни (аз много обичам кактуси и сукулентни растения). До него се виждат "живите" ми камъчета, каквито за първи път успявам да отгледам.

А цикламата, която по Коледа отново започна да цъфти, вече изглежда така!

Коледа!

Да ни е честито Рождеството!
От години сме с мини-елха. Тя поизрасна и сега е в нова голяма саксия. Има място под нея :)

А когато няма камина и радиаторът е камина...

Над "камината" е Коледният календар на моето дете. В джобчетата, освен подаръчета, имаше и къдрички от брадата на Дядо Коледа:

Това е миналогодишният:

Щерката не дава да го махнем. Той вървеше с номерирани чорапи с лакомства :)
Ето и останалата част от коледната ни украса:

Имаме много играчки, а съвсем мъничка елха, затова...

...и още...

Тази година решихме - като по филмите, и ние да натрупаме подаръци под елхата предварително:

 

Купчината растеше...

 ...и растеше...
 

 ...и растеше...

Докато накрая май не подаръците бяха под елхата, ами елхата се оказа под подаръците :)

Тази година направих и истински коледни бисквитки. Ама наистна истински, по оригинална рецепта! Взех ги директно от готварската книга на Баба Коледа! :)

Освен, че получихме много подаръци, също така и поднесохме доста, а някои предстои да получим и подарим. Най-красивите, чиито получатели са бабите и дядовците, са ето тези:

 

Картините са нарисувани от едно изключително талантливо момче, което има нужда от помощта на всички нас.

Ах, да! И цикламата отново цъфна!