петък, 23 февруари 2018 г.

Ерих Кестнер за деца



А днес е рожденият ден на Ерих Кестнер. Струва ми се подходящо да спомена детската му литература.


Преди години бях в книжарницата на къщата-музей в Дрезден и просто си умрях от мъка, че не владея немски... С много усилия съм успяла да се снабдя с цялото му преведено на български творчество. Напоследък представих негови книги, които бях пропуснала в детството си. Ето и останалите.
Емил и тримата близнаци - част от вече представена книга.
.

 Двойната Лотхен - моята любима Кестнерова книга.



 Антон и Точица - също много специална за мен и много типична за творчеството на автора.

 Хвърчащата класна стая - не е фантастика, а книга за весели момчета :)

---
И като е дума за момченца, да споменем и Малкият мъж, вече намерил място в отделна публикация.

---
Следва едно късно появило се на българския пазар много луксозно издание, кс което сдобих дъщеря си, но сега е част от личната ми колекция:





















---
Автобиографична книга на Ерих Кестнер, която ме заведе в Дрезден - изключително четиво, което препоръчвам главно за възрастни, не толкова за деца...



---
Много симпатичен сборник с разни приказки, разкази и части от романите по-горе, а подозрим, и от такива, които не съм удоволствието да прочета поради липса на превод...










---
И още един прекрасен сборник, също много ново и елегантно издание, който съдържа както произведения за деца, така и такива за възрастни, за които ще стане дума по-нататък.
Използвала съм части от него в по-стари публикации, посветени на или във връзка с Ерих Кестнер.
От него разбрах, че Кестнер е писал и поезия.



Някои от произведенията се появяват във всяка сбирка. Едно от тях ще споделя тук скоро в цялост. Разплаква ме всеки път. Затова обичам автора!

вторник, 20 февруари 2018 г.

Happy Birthday, Sweet Sixteen!



Ами... точно в полунощ - кой по хавлия, кой по пижама, потанцувахме в акомпанимент на Нийл Седака, а после дойде ред на подаръците :)
Бяха във формат "кутия в кутия", за да е отварянето сложно и бавно, шумолящо и забавно, и вълнението беше голямо.


Имаше и картичка - напълно в контекста на малка част от подаръка и съвсем в унисон с природата на рожденичката, откак се е закрепила на краката си.

На сутринта изненадите продължиха с...


...нещо, което направихме лично, защото прилежно изучава корейски език и култура и е много запалена по всичко корейско...


...и Прасковките, вместо торта...


Е, прасковките не бяха дотам неочаквани, защото направата им отнема време и място, а и бяха предвидена почерпка за репетиция (как без танци на рождения ден?!), но свещичките внесоха елемент на изненада.
Торта ще има чак за партито в събота и ако усилията ми дадат резултат, ще разкажа и за това.

После делничният ден тръгна на бързи обороти. Закуска с прасковки, Нийл Седака, домашни, обличане, наздравица в часа на раждането, Нийл Седака, пица, багаж, бонбони, училище, репетиция, китайско, сладолед, Нийл Седака... и най-специалният ден беше зад гърба ни... :)

Честит рожден ден, моя сладка шестнайсетгодишна!

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Джон Гришам



Както се оказа, Джон Гришам е любимият ми съвременен автор. Е, аз не съм ги чела всичките, но от тези, които съм... Открих го случайно като студентка. Работех като детегледачка и докато бебето спеше, аз четях книги. Обаче веднъж книгата ми свърши, преди бебето да се е събудило, и аз се озърнах за нещо наоколо. Беше първата му книга - "Време да убиваш", и аз я почнах. Увлече ме и после не си носех книга за четене. Някой от родителите явно също я четеше, така че ми стана неудобно да я поискам назаем, а пък нямах търпение от едно ходене до друго, така че просто си я купих. И така... до днес :)
Имам всичките му книги, вкл. тийн-поредицата за Тео Буун, а неиздаваниите на български си купих електронни в оригинал. За пълнота.
На снимките по-долу се вижда пълната ми книжна колекция, строена по реда на издаване, а първата е от гърба на последната му книга - "Бар "Петлите".




В началото авторът - бивш адвокат, пишеше само адвокатски изтории. Тъкмо се канех да го низвергна, когато излезе "Бялата къща". Както обещваше предварителната информация, тя е малко автобиографична, малко разни други работи, но няма общо с правото. След нея дойде "Да пропуснеш Коледа", кочто пък е забавна семейна комедия, и стана яесно, че аз от Гришам няма да се откажа...
Последваха разни книги на разни теми, правото чат-пат се вестяваше за поддържане на формата, но аз вече бях пристрастен фен. Когато излезе сборникът му с разкази "Окръг Форд", разбрах защо така е станало...
Понеже следя сайта на писателя, винаги знам кога е време да тръпна в очакване на новата му книга. По някаква причина за тези разкази бях особено нетърпелива, а на теория аз разкази не обичам чак толкова. Чаках, тръпнех и си ги представях! Представях си ги в стила на любимия си писател. Когато най-после взех книгата в ръце и я започнах, тя беше именно такава!!!
Тогава си рекох, я да видим, що се познаваме така добре с тоя човек?! И най-после прочетох кой по-точно е Джон Гришам, и разбрах, че Стайнбек е и неговият любим писател, и че може би не е чак толкова странно защо така си допаднахме взаимно ;) Останалото е история...

---
Непреведените на български романи на Гришам са Bleachers и Calico Joe. Много се чудих защо не ги преведоха. После ги прочетох и разбрах. Твърде много американски спортове. В спортните им части лично аз и преведени не бих ги разбрала, както не разбирам за какво става дума в отлично дублирани спортни филми. Така че спортните описания ги попретупах при четенето, но осталото от историите беше истинско удоволствие, защото се докоснах до оригиналния стил на автора. А и защото историите са - както винаги, изключително добри. Много човешки - разтърсващи, трогателни, на моменти дори мъчителни за четене, но напълно житейски. Според мен - едни от най-добрите му книги.

---
Днес е рожденият на Джон Гришам. Отдавна се канех да го спомена тук с добро. Реших, че сега е моментът!
Честит рожден ден, мистър Гришам! Честит рожден ден, приятелю Джон!