петък, 11 март 2011 г.

За "другата" любов...



Тази, която ни учи да обичаме, тогава когато сърцата ни все още са истински отворени за любовта...
Тази, без която голямата би била невъзможна...
2 любими мои детски стихотворения. И двете са от Ран Босилек.


РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!


РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Няма коментари:

Публикуване на коментар