вторник, 8 март 2011 г.

Поетични приказки за любовта

Такааа... не получавам много изненади в ежедневието си, та нямам против да има повече поводи за протоколни подаръци... викат, предпочитали без повод, а 8 март е соц.нещо-си... бе, то аз много работи предпочитам, ама колко от тях стават... а съм работеща жена и майка... макар и протоколни, подаръци и цветя няма да откажа. Въпреки, че и аз си оставам с особено мнение по въпроса :)
Вместо повече разсъждения във връзка със странно спорния днешен ден, ми хрумна друго...
Понеже вече стана реч и за поезия, и за любов, присетих се някои - по мое мнение, шедьоври на българската поезия.
Баща и син Славейкови присъстваха именно с тях в "репертоара" ми още преди да се науча да чета. Заслуга, разбира се, имаше моята баба, която вече неведнъж съм споменавала. Наред с приказките, които ми разказваше, тя ме научи и на десетки български стихотворения и поеми, повечето от които помня и до днес. Сред тях имаше и съвсем недетски такива (примерно Ботевите "Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър"), вкл. и тези, които изрично искам да публикувам тук. Искам всяко да бъде отделна публикация, защото 1/ са доста дълги и 2/ заслужават специално внимание. Защото те са истински приказки за любовта!
И понеже любовта има много измерения, после може би ще продължа темата и по някоя друга сюжетна линия... Изненадващо може би, но Ран Босилек би могъл успешно да се надреди в моята поетична любовна поредица.
Но нека видим първо как ще ми потръгне :)

/снимката е правена по друго време и по друг повод, но нали беше реч, че любовта е понятие широко.../

Няма коментари:

Публикуване на коментар