вторник, 7 февруари 2012 г.

Там било село Бисерча...

Упорито отказвах да споменавам не-приказното. Но вчера стихията скъса стената на Харманлийския микро-язовир Иваново, отнасяйки със себе си целия живот на стотици хора. За няколко десетки от тях това се оказа съвсем буквално. Вечна им памет!
Няма да коментирам реакцията на общини и държава. Всички се надпреварват да го правят. За мен, заедно с потреса от случващото се и мъката ми за пострадалите, остана и осъзнаването, че под водата остана и една приказка от моето детство - село Бисер.

Така и не сме посетили този край досега. Сега повече от всякога се надявам това да се случи - може би още това лято. И да видим на живо Герганина Чешма...

1 коментар:

  1. Аз бях прочела още сутринта в твоя блог, че това е "селото" на Изворът на Белоногата.

    ОтговорИзтриване