сряда, 4 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Емил

Споменавала съм Ерих Кестнер неведнъж. Обожавам както произведенията му за деца, така и тези за възрастни. Малко писатели могат и двете. През годините старателно събрах всичко, издадено от него на български. Не съм учила немски, за което малко съжалявам единствено, когато става дума за Кестнер. Сигурно е страхотно да го четеш в оригинал! Пък и тогава бих имала шанса да прочета много повече вместо да драпам само за преводните.
За съжаление не съм успяла да прочета дори преведените му детски романи навреме. Тогава набавянето на желана книга не беше толова лесно, както сега... Напоследък реших да наваксам, въпреки че съм установила, че и най-великото литературно произведение трудно се оценява, ако не е прочетено на подходящата възраст...
Все пак, ето с какво се захванах най-напред:




























---
За нетренираните Кестнер е неразбираем или направо скучен, знам... Много високо вдигнати вежди съм видяла, обсъждайки темата. Така де, няма екшън, няма интрига, няма неочакван край! Даже невинаги хепи енд е осигурен... Но тъкмо затова го обичам! Човешки истории - често със съвсем очакван край, напълно житейски истории. А в живота има от всичко. И можем да го понесем само с чувство за хумор.
Винаги честен, никога нравоучителен, Кестнер много ни развеселява, мъничко ни натъжава и винаги ни прави по-добри!

Няма коментари:

Публикуване на коментар