неделя, 10 декември 2017 г.

Спомени от Хелоуин


Мина доста време и вече е все тая, ама имах някаква подготовка, така че...
Аз не съм фен на празника - появи се късно в живота ми и трудно го приех, но когато следващото поколение си иска своето, човек си понасяда егото и тръгва в крак с времето :)
Кратката справка с архива показа, че съм го споменавала тук само веднъж - преди 5 години. Полагала съм необходимия минимум усилия да угодя на потомството през всяка следваща година, но явно не съм изпитала нужда да споделя.
Сега май имах някакъв порив, обаче точно тогава програмата се сгъсти и нямаше време за блог. Едвам ми стигнаха сили да направя нещичко тематично за удоволствие на празнуващата и да й помогна с костюма. Добре поне, че от 2-3 години го отбелязва с парти някъде навън! Гости биха ме довършили :)
Все пак - в опит да се подготвя, разрових фото-архивите и ми хрумна идеята за малка ретроспекция. Тя ще се окаже най-вече кулинарна, но започва с едно шествие, предвидено да е за Деня на народните будители през 2009-а, когато дъщеря ми беше във 1-и клас...
Дотогава тя не беше и чувала за Хелоуин. Имаше покана за детско празнуване в някакъв мол от моя приятелка с дъщеря на същата възраст. Но голямото й вълнение беше за Деня на будителите и шествието, организирано от училището й по случай патронния му празник и във връзка с 30-годишнината му.
Родителите бяха поканени да се присъединят към празника. Аз вкарах в малката главица необходимата будителска подготовка, взех си почивен ден и също се настроих празнично. Шествието беше насрочено за предния ден, защото 1 ноември традиционно е неучебен. Зловеща грешка, според мен. 90% от учениците бяха изкипрени в хелоуински костюми, 90% от които на зомбита, вампири и всякаква друга нежива сган.
Лично аз бях потресена, а детето ми - чисто и просто ужасено. Едвам изтрая парада и подобието на тържествена церемония в края му, изскубна се от тълпата, хвана ми ръката и рече, че не ще и да чува за Хелоуин никога вече. Не пожела да отидем на организираното детско парти, въпреки увещанията ми, че другото момиченце може да й се обиди. Обадих се да се извиня и вечерта мина в съвсем различен формат.
Следващите 2 години категорично отказваше да участва в каквато и да е организация на хелоуинска тема, освен вкъщи с приятелки, с които да се маскират като принцеси и да потанцуват между пицата и десерта :)

После, обаче, девойката порасна и отношението се промени :)

А аз започнах да реализирам различни страшни манюта :)
През последните години това е горе-долу нашето традиционно хелоуинско меню.





Но през годините е имало и вариации по темата, и някои други успешни хрумвания:







А това са някои от костюмите - от времето, когато събитието се отбелязваше вкъщи:




Няма коментари:

Публикуване на коментар