вторник, 23 октомври 2012 г.

...а повода ще го измислим!




Това, за което става дума, не е точно торта. То е един експеримент, който направих по идея и за удоволствие на моята дъщеря, която е една от малкото в света, които безрезервно вярват в моите кулинарсни способности :)

И въпреки това, много се гордея с постигнатото. Защото сама си опекох "блата" и сама си измислих "крема". И даже сама "изпипах" украсата! И още нещо...

Това, всъщност, е тестото на един от най-вкусните сладкиши на света - плодов пай по рецепта на моята скъпа приятелка Лили. Толкова е вкусно, че детето пожела да пробваме да използваме тестото за блат за торта. Речено-сторено!

А нали мнoго обича крем-йогурт, смлях 2 праскови и ги смесих с най-гъстото кисело мляко, което намерих в близкия магазин. Йогурт, моля!

Както и очаквах, то си стана слакиш, намазан с нещо, но се получи приятно на вид и вкусно, което е най-важното, а и ми даде самочувствие, че бих могла да пека блатовете в бъдеще. Все пак, ще си намеря лесна рецепта за пандишпан :) С кремовете работата е по-друга, но за домашни нужди и този вариант е ОК.

Каквото и да си приказвам аз, дъщерята държеше това да бъде торта и аз се пошегувах с нея, че трябва да си измислим някой повод. И докато я мацахме, ми хрумна, че денят отстои точно с 4 месеца от следващия й рожден ден. И предложих да празнуваме това, че става на 10 години и 2/3, което тя намери за извънредно добра причина за празнуване. Посмяхме се, сложихме тортата да поема от "йогурта" в хладилника, а тя отиде на истински рожден ден.

Докато я нямаше, ме осени идеята да наръся малко шоколадови пръчици отгоре за фасон. И тръгнах да привеждам хрумването си в действие. Докато носех пръчиците към тортата, имах просветление свише, така да се каже, и те почти сами застанаха в правилния ред :)

И ето тук идва онова "още нещо", което споменах в началото. Сега... Знаех, че щерката ще се изненада и зарадва. Знаех, че много ще се забавлява. Но определенено не бях подготвена за реакцията й. Ах, реакцията!.. Това беше един от онези мигове, за които човек после цял живот си спомня и съжалява, че не е бил въоръжен до зъби с камери :) И също така, те му припомнят, че не е съвсем напразно на тоя свят...

5 коментара:

  1. Наистина като минеш и на домашен крем, може би от домашно кисело ще стане ясно защо хубавите торти са толкова скъпи. На края може да направиш и домашни шоколадови пръчици.

    ОтговорИзтриване
  2. сетих се, не съм пробвала нито една от тортите

    ОтговорИзтриване
  3. спомних си и за една доматена торта. в тази събота ще обера последните чери доматчета...

    ОтговорИзтриване
  4. Няма никаква вероятност да направя от "хубавите торти", но нейсе... :)
    И да, така е, нищо не свършихме с доматената торта :(

    ОтговорИзтриване