Тази баба, която неведнъж съм споменавала тук - Майка, е родена точно преди 100 години на тази дата в Бяла черква. Тук съм писала нещичко. Излязла е оттам преди да навърши 18 години, за да се омъжи за дядо ми - в Мездра, където съм родена и аз.
Животът й често е бил по-скоро тежък, дори жесток. Беше строга, понякога малко припряна жена, но добра и неуморна. Доста мълчалива. Освен когато ми пееше, учеше ме на стихотворения и ми разказваше приказки.
Следващият месец ще отбележим годишнини от смъртта им - и двамата ни напуснаха през октомври, но не бих искала да пиша за това, защото предпочитам да ги свързвам само с приказното си детство при тях... Останалото е животът, а той рядко е приказка. Особено техният.
---
Обичам те, Майко!
Бог да ги прости и лека им пръст!
ОтговорИзтриванеМоите уважения,към теб за отношението към починалите ти близки и явно изградена истинска ценностна система!
Благодаря!
ОтговорИзтриване