четвъртък, 30 септември 2010 г.

Все пак, как завърши лятото?


В края на същия месец направихме малко по-дълга екскурзия. Засилихме по магистрала "Хемус" и първата ни спирка беше Луковит. Надявахме се, че все ще има какво да видим. Нямаше. Но все, за да не съм капо...


--- ---





След това за няколко часа се отклонихме от гръбнака на полуострова, страната и главно на нашето малко пътешествие, а именно: мръднахме до Плевен. Нямахме особен късмет с местните забележителности, които масово бяха затворени, но Панорамата си струваше дългия път в жегата.











--- ---

И отново в полите на Предбалкана: Бяла Черква - родно място на баба ми. Родно място на място на Бачо Киро (сн.1), на Цанко Церковски - брат на мой прадядо (сн.2), на Райко Даскалов... Тук е издигнат първият в България следосвобожденски паметник в чест на руските освободители (сн.3). И т.н.
Гостуване на роднини. Още семейна гордост. А също и срамът, колко малко знам за този град и неприятното осъзнаване колко в страни от туризма остава едно толкова интересно кътче от нашата мила родна страна.

--- ---

Дряново. Едно е да си чувал нещо за Колю Фичето или да си видял някъде някой строен от него мост. Друго е да попаднеш почти неподготвен в Дряново. Лично аз, освен дето се препълних с впечатления от най-всякакъв вид, се влюбих в Икономовата къща (строена, разбира се, от великия майстор), но за съжаление снимките не казват нищо. Това е едно от местата, които просто трябва да бъдат посетени.

--- ---





Дряновски манастир: църквата, костницата... Отново. И отново ударихме на камък в опита си да минем дългия участък от пещерата "Бачо Киро". Но не се оставихме да ни завладее отчаянието, а се изкачихме най-отгоре на скалите и видяхме мястото по един съвсем нов (поне за нас) начин - третата снимка.











--- ---










Габрово. Харесвам този град и съвсем целенасочено избрах него за почивка по пътя. Не беше предвидено време за там, но си доставих удоволствието да бъда за малко в Габрово, а някакси съумяхме и да изберем едни от най-интересните централни улици и места, докато търсехме местенце за похапване. Дори то беше много късметлийски намерено и чак не ни се ставаше..

--- ---




Но там, горе, ни чакаше Шипка! И там сме имали неуспешни опити, но този път всичко беше като по поръчка.




От другата страна на върха пътят се оказа отклонен, така че най-неочаквано видяхме и Бузлуджа. Чинията си беше там, извънземни нямаше :)


--- ---










Оттам нататък вече направихме едно малко отклонение към Средна гора. Хисаря е любимо наше място за почивка и то беляза края на нашата почивка. Позволихме се дори няколко мързеливи плажни дни :)
Тук, така да се каже, няма камък, несниман от нас през всичките ни визити в града, но и този път падна щракане. Придържам се към абсолютната класика - "Камилите", а в добавка - нощна снимка на една по-малко известна чешма.

--- ---

Тръгнахме да се прибираме така, че да минем и през Старосел. Не бях ходила на такова място и въпреки самочувствието си човек с богат речник, установих, че думите не ми стигат... Снимките сега изглеждат жалки, но слагам някакви, колкото да не е без хич.

--- ---

Панагюрище. Усещането беше приблизително като в Дряново - знаеш това-онова, но фактически си неподготвен колко хубаво и интересно е там. Само за експозицията на златното съкровище (открита на 8.12.2009 по случай 60-годишнината от намирането му) мога да напиша есе, но няма :)
За съжаление времето вече ни притискаше и оставихме това градче в списъка с бъдещи екскурзии, заедно със Стрелча - място за което разбрахме буквално край табелката с името му на пътя.

неделя, 26 септември 2010 г.

И пак с влак - Искърското дефиле и Мездра

Не съм довършила с летните си преживявания, но времето не стига. Защо е така, не е обект на това място, защото тук се говори само за приказно-красиви неща :)
Но все ще стигнем и до това! А до тогава, хем добре се вписва в т.нар. балкански фотопис...

--- --- ---
...докато се завъртим, дойде и 15.09. Вече си имаме второкласничка.

През последвалия уикенд, на връщане от село, отново минахме през Искърското дефиле. Снимки няма точно от това пътуване, но най-безочливо ще приложа някои от старите :)
И понеже напоследък копнежът ми по Дефилето, "разцепило" до долу Стара планина, е особено силен, в Деня на Независимостта аз и дъщеря ми, придружени от моя много близка приятелка-кръстница на току-що споменатата, скочихме във влака за Мездра. От влаковите прозорци се открива съвсем друга гледка, а и има 20-ина тунела :) Пък и обещанието си е обещание!

Повозихме се с влакче, треперихме от страх в тунелите, хапнахме по кебапче на гарата в Мездра, па хванахме влакче наобратно.
На отиване возилото беше пълна, тотална и абсолютна мизерия, но както винаги съм казала, човек и в най-ужасното си преживяване трябва да види и положителен елемент, светлинка. Парадоксално, но факт – в случая тя се яви в лицето на непрогледния мрак, в който пропътувахме повечето тунели, докато някой се сети да щракне копчето ръчно :) Нямаше автоматично включване на осветлението и беше много страшно - точно както аз обичам :)
На връщане бяхме в експрес и беше доста по-уютно и угледно, но за сметка на това реално не усетих тръпката от тунелите. Щерката заспа веднага, така че с кръстницата й си дрънкахме и не обърнахме вече толкова голямо внимание на гледките. Виж, на отиване им отдадохме дължимото. Даже попътувахме прави в коридора, за да е пълно усещането за БДЖ-приключение :) Но най-вече защото така гледката е много по-добра, естествено. Влаковата линия се вие горе високо по скалите и шосето долу, лъкатушещо край Искъра, изглежда смешно и жалко, почти нереално.

И в Мездра... Моят роден град... Странно нещо е животът. Там съм родена, там изживях най-хубавите дни от детството си, а сега всички нишки са безвъзвратно скъсани и дори няма на кого да звънна, за да пием по кафе до обратния влак. Предвид липсата на каквито и да било забележителности, избрах такъв, който ни даде време колкото да хапнем набързо на гарата и да поседнем край фонтаните - кой със сладолед, кой с биричка в ръка :)

сряда, 22 септември 2010 г.

Малък балкански фотопис на моето лято

Лятото се изниза... Уж дълго, а се оказа толкова кратичко, ето на - учебната година вече е факт. Уж време за почивка, за отпуски и развлечения, а сякаш не е било, че и да си опиша преживяванията време не остана, да не говорим за "основната мисия"... Уви!
Както и да е, връщане назад няма, а снимките дремят по папките и не е честно да не покажа поне по една от местата, които посетихме. Като се замислих, преживяванията ни бяха с изключително старопланинска насоченост и въпреки че не става дума за цяло пътуване, а за няколко отделни, могат да бъдат обобщени. Вероятно думата "балкански" буди други асоциации, но така ми дойде "отвътре" и смятам така да я оставя :)

И така, някъде в началото на август ходихме малко в Троянския балкан. Самият Троян, както и Ловеч, останаха за догодина по ред причини, но и така не беше зле.

Отседнахме в Шипково, родното село на дядо ми. Макар семейството му да е излязло оттам още в далечната 1914, не сме загубили съвсем връзката.
Площадът носи името на местен младеж - пилот, загинал във войната с този самолет и първи братовчед на моя дядо.





Река Ръждавец - ледено-студена дори през август.





Черни осъм - целта ни беше Природонаучният музей, който приятно ни изненада, оказвайки се доста по-добре поддържан и приятен за разглеждане от Националния такъв в София. Реката в двора му беше бонус - приятна и освежаваща изненада, и ние веднага топнахме пръсти :)
Троянски манастир... голяма лудница беше, спряхме само, защото е на самия път и решихме, че е грехота да не използваме случая, но хич не се застояхме, нито успяхме да се впечатлим. Може би имаме и снимки - Божа работа?.. :)

Орешака - посетихме изложението на художествените занаяти, което далеч надмина очакванията ми + можеше да се снима абсолютно всичко. Направиме около милион снимки :) Изборът за тук е не просто труден, а направо невъзможен, но да речем, че тази ми е любима...
Направихме и една бърза визита при приятели на вилата им там наблизо.


Рибарица - и тук навестихме родата, но преживяхме голямо огорчение от откритието, че достъпът до реката е отрязан от някакъв новоизлюпен собственик, оградил пътеката и брега до самата вода :(




Тетевен - бърза обиколка на центъра, без музейни напъни (тях вече ги направихме миналата година).
Стана дълго... Уморих се, а и дългите истории отегчават. Ще продължа в друг пост!