И пак с влак - Искърското дефиле и Мездра

Не съм довършила с летните си преживявания, но времето не стига. Защо е така, не е обект на това място, защото тук се говори само за приказно-красиви неща :)
Но все ще стигнем и до това! А до тогава, хем добре се вписва в т.нар. балкански фотопис...

--- --- ---
...докато се завъртим, дойде и 15.09. Вече си имаме второкласничка.

През последвалия уикенд, на връщане от село, отново минахме през Искърското дефиле. Снимки няма точно от това пътуване, но най-безочливо ще приложа някои от старите :)
И понеже напоследък копнежът ми по Дефилето, "разцепило" до долу Стара планина, е особено силен, в Деня на Независимостта аз и дъщеря ми, придружени от моя много близка приятелка-кръстница на току-що споменатата, скочихме във влака за Мездра. От влаковите прозорци се открива съвсем друга гледка, а и има 20-ина тунела :) Пък и обещанието си е обещание!

Повозихме се с влакче, треперихме от страх в тунелите, хапнахме по кебапче на гарата в Мездра, па хванахме влакче наобратно.
На отиване возилото беше пълна, тотална и абсолютна мизерия, но както винаги съм казала, човек и в най-ужасното си преживяване трябва да види и положителен елемент, светлинка. Парадоксално, но факт – в случая тя се яви в лицето на непрогледния мрак, в който пропътувахме повечето тунели, докато някой се сети да щракне копчето ръчно :) Нямаше автоматично включване на осветлението и беше много страшно - точно както аз обичам :)
На връщане бяхме в експрес и беше доста по-уютно и угледно, но за сметка на това реално не усетих тръпката от тунелите. Щерката заспа веднага, така че с кръстницата й си дрънкахме и не обърнахме вече толкова голямо внимание на гледките. Виж, на отиване им отдадохме дължимото. Даже попътувахме прави в коридора, за да е пълно усещането за БДЖ-приключение :) Но най-вече защото така гледката е много по-добра, естествено. Влаковата линия се вие горе високо по скалите и шосето долу, лъкатушещо край Искъра, изглежда смешно и жалко, почти нереално.

И в Мездра... Моят роден град... Странно нещо е животът. Там съм родена, там изживях най-хубавите дни от детството си, а сега всички нишки са безвъзвратно скъсани и дори няма на кого да звънна, за да пием по кафе до обратния влак. Предвид липсата на каквито и да било забележителности, избрах такъв, който ни даде време колкото да хапнем набързо на гарата и да поседнем край фонтаните - кой със сладолед, кой с биричка в ръка :)