След нея ще подредя още разни руски и "преходни", но причината да започна с тази е, че тези дни детето ми я чете, а това извика спомени... Баба ми, която си отиде преди 20 години през октомври, ми я разказваше. И досега не мога да приема, че думите, прочетени, звучат не точно както тя ги употребяваше, изразите са малко по-различни и т.н. За мен нейната версия е вярната. Завинаги. Другите ми четяха. И няма разминавания. Но тя нямаше време да ми чете. Докато шеташе нещо, ми разказваше приказки. И аз имам огромен проблем с приемането на книжовните версии... Нейните просто бяха по-хубави! :)
Преди да е изтекъл месецът, публикувам тази приказка в нейна памет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар