Дойде ред на 2 любими приказки в стих, т.е. поеми за деца. Споменавам ги заедно, защото са поучителни, и то без излишни метафори. Даже не става дума за извличане на поука, а за най-обикновено възпитние - нещо, което явно все по-често се приема за излишно. Децата "се раждат научени", децата "са много информирани", децата "трябва да имат избор"... Все повече деца са специални, темпераментни, лидери...
Все удобни формулировки, зад които се крие нещо съвсем различно. Нещо, което не искам за моето дете! С тези книжки от моето детство (изданията са от около 1974) съм отгледана, с тях съм възпитавана. Четях ги до забрава - първо на себе си, после на малкия си брат. Сега са любими на дъщеря ми. Даже все още предпочита аз да й ги чета или рецитирам, защото й ги разигравам за по-убедително :)
И така следва среща с абсолютната класика на Асен Босев "Мимето" с несравнимите илюстрации на Борис Димовски и с "Културно поведение" на Самуил Маршак (с превода на В.Радинска).
Няма коментари:
Публикуване на коментар