10 години по-късно...

...реших да отбележа годишнината с това, с което започнах - нещо от Стайнбек. Огледах си книгите, но нищо не ми просветна. Наскоро препрочтох една и тъкмо подхванах друга - надявах се там да изскочи нещо. Но паралелно чета и нещо, нечетено досега - Морето на Кортес. Не успях да си намеря преводен екземпляр и накрая "трябваше да се задоволя" с оригинала ;)
И съвсем навреме един пасаж привлече вниманието ми. Е, преди него със сигурност е имало и други и вероятно до края може да срещна съвършения, но този бил с късмет - изпречи ми се в правилния момент.

Това е оригиналът, пресниман от електронния ми четец, а по-долу е преводът. Последният е мой, та сигурно хич не звучи като Стайнбек, но дадох всичко от себе си и критики не приемам :)

...Малко нещо се променя тук, в Залива. Струва ни се, че би било много трудно да учудим тези хора. Танк или брониран конник би предизвикал същата реакция - умерен и намаляващ интерес. Храната е трудна за набавяне и човек води вътрешен живот, тясно свързан с времето, като родственик на слънцето, подвластен на бурите и болестите. Нашите вещи, механичните играчки, които отнемат толкова много от времето ни, и така ни занимават и удивляват, ще бъдат оценени точно както заслужават - хитри играчки, но без връзка с реални неща. Интересно би било да се опитаме да обясним на някой от тези индианци внушителните си проекти, страхотните си возила, фантастичното производство на стоки, които не могат да бъдат продадени, купищата притежания, които заробват цялото население с дългове, тревогите и нервите, с които отглеждаме и възпитаваме невротични деца, които не могат да намерят мястото си в този сложен свят, защитата на страната срещу отчаяна нация от завоеватели, развалата, загубите и смъртта, необходими, за да опазим шантави неща, науката, която работи, за да добием знание, и движението на хора и стоки противно на наученото. Как може някой да накара един индианец да разбере лекарството, което спасява болния от сифилис и газът и бомбата, които го убиват, когато вече е здрав, армиите, които градят здраве, за да бъде смъртта по-активна и жестока. Много е възможно за невежия индианец това да не са доказателстава за велика цивилизация, а по-скоро немислими безсмислици.
Не се предполага, че този индиански рибар има идеален, дори не и добър живот. Зъбоболът за него може да ужасно преживяване, а стомашната болка може да го убие. Той често гладува, но не се убива заради неща, които не го засягат пряко.

... ... ...
Подготвих тази публикация дни преди обявяването на извънредно положение в страната. Сега изборът ми ми изглежда пророчески и знам, че по-съвършен пасаж няма да срещна.

Вероятно т.нар. цивилизовано общество има нужда от подобни стрес-тестове. Да си припомним кое е ценното в живота, да си дадем сметка колко всъщност ни е нужно... да достигнем мъдростта на индианеца от Залива...