четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Джон Гришам



Както се оказа, Джон Гришам е любимият ми съвременен автор. Е, аз не съм ги чела всичките, но от тези, които съм... Открих го случайно като студентка. Работех като детегледачка и докато бебето спеше, аз четях книги. Обаче веднъж книгата ми свърши, преди бебето да се е събудило, и аз се озърнах за нещо наоколо. Беше първата му книга - "Време да убиваш", и аз я почнах. Увлече ме и после не си носех книга за четене. Някой от родителите явно също я четеше, така че ми стана неудобно да я поискам назаем, а пък нямах търпение от едно ходене до друго, така че просто си я купих. И така... до днес :)
Имам всичките му книги, вкл. тийн-поредицата за Тео Буун, а неиздаваниите на български си купих електронни в оригинал. За пълнота.
На снимките по-долу се вижда пълната ми книжна колекция, строена по реда на издаване, а първата е от гърба на последната му книга - "Бар "Петлите".




В началото авторът - бивш адвокат, пишеше само адвокатски изтории. Тъкмо се канех да го низвергна, когато излезе "Бялата къща". Както обещваше предварителната информация, тя е малко автобиографична, малко разни други работи, но няма общо с правото. След нея дойде "Да пропуснеш Коледа", кочто пък е забавна семейна комедия, и стана яесно, че аз от Гришам няма да се откажа...
Последваха разни книги на разни теми, правото чат-пат се вестяваше за поддържане на формата, но аз вече бях пристрастен фен. Когато излезе сборникът му с разкази "Окръг Форд", разбрах защо така е станало...
Понеже следя сайта на писателя, винаги знам кога е време да тръпна в очакване на новата му книга. По някаква причина за тези разкази бях особено нетърпелива, а на теория аз разкази не обичам чак толкова. Чаках, тръпнех и си ги представях! Представях си ги в стила на любимия си писател. Когато най-после взех книгата в ръце и я започнах, тя беше именно такава!!!
Тогава си рекох, я да видим, що се познаваме така добре с тоя човек?! И най-после прочетох кой по-точно е Джон Гришам, и разбрах, че Стайнбек е и неговият любим писател, и че може би не е чак толкова странно защо така си допаднахме взаимно ;) Останалото е история...

---
Непреведените на български романи на Гришам са Bleachers и Calico Joe. Много се чудих защо не ги преведоха. После ги прочетох и разбрах. Твърде много американски спортове. В спортните им части лично аз и преведени не бих ги разбрала, както не разбирам за какво става дума в отлично дублирани спортни филми. Така че спортните описания ги попретупах при четенето, но осталото от историите беше истинско удоволствие, защото се докоснах до оригиналния стил на автора. А и защото историите са - както винаги, изключително добри. Много човешки - разтърсващи, трогателни, на моменти дори мъчителни за четене, но напълно житейски. Според мен - едни от най-добрите му книги.

---
Днес е рожденият на Джон Гришам. Отдавна се канех да го спомена тук с добро. Реших, че сега е моментът!
Честит рожден ден, мистър Гришам! Честит рожден ден, приятелю Джон!

Няма коментари:

Публикуване на коментар