вторник, 28 февруари 2012 г.

Сезонът на тортите приключи

Така си е. Приключи. Дори да повторя някоя, едва ли би си струвало да се обсъжда :)
Но на темата! Завършихме с торта в "Сладкарницата":



Тъй като тази година рожденичката пожела да заведе гостите си на оперета и да яде торта в любимия си вкус - "Йогурт", събитието беше предшествано от бърза почерпка близо до театъра. Местенцето е скромно, но тортата беше много вкусна, а ние получихме почти домашна обстановка, за което бяхме много благодарни:



Между големите тържества с големите торти празнувахме също с баба и дядо. Т.е. завършихме една съвсем обикновена вечеря с някакво бисквитено недоразумение, също намислено да бъде "Йогурт", и набодено със свещи:



"Дизайнът" е една огромна грешка, маскирана в движение, но аз казвам, че е 3-D и нека някой го оспори, ако има смелост ;)


/сините йероглифи са зодиаклни знаци "Риби" и са мое дело, което сигурно веднага се набива на очи/

"Рецептата" беше вдъхновена от една малко по-успешна йогуртено-бисквитена импровизация за Трифон-Валентин:


/не инструктирах декоратора и той отказа да прояви въображение.../

Сега вече, мисля, е време на КНИЖКИ!!!

вторник, 21 февруари 2012 г.

Една приказна принцеса празнува своя юбилей!

Дааа... на шега, наистина - моето малко момиче порасна :)
И отпразнува своя първи юбилей!

Както казах, тя искаше домашна торта. И я получи, разбира се!

Ето как една абсолютно неумела сладкарка (но много ентусиазирана майка!) прави 4-килограмова торта: взема се табла като тези в закусвалните, набеждава се за поднос, и в нея се нареждат около 100 бишкоти на 3 реда, а между тях - 6 нарязани на кръгчета банани и шоколадов крем, получен с помощта на 3 пакетчета крем без варене. Още 2 крема стават на глазура, като вторият се наклепва след като бишкотите са поели максимум влага от останалото, т.е. на другата сутрин. Това гълта към 2 литра прясно мляко.
След още неколкочасов престой в хладилника тортата се връчва на бащата (предварително подкован теоретично и оборудван с нагледни материали) за декорация. Voila! :)



/може би става ясно, че моята принцеса е не каква да е, а принцеса-воин?/

Предвид работния ден и втората смяна в училище, събирането на гости се отлага за края на седмицата, но празник все пак имаше!
Приказната принцеса всъщност е запалена танцьорка и много спортна натура :) От 3-годишна по свое желание ходи на модерни танци и те са най-важното нещо в живота й. Отдавна си мечтае рожденият й ден да се падне в ден за репетиция и ето, че тази година това се случи!

Мястото, където танцува, е прекрасно и там цари не само творческа и артистична, но и много приятелска атмосфера. Затова не беше никаква изненада, че получихме не само разрешение, а и пълно съдействие, да направим едно малко тържество там. Занесохме шаренийки за еднократна употреба, лека почерпка и огромната торта, предназначена да стигне за 30-ината "колежки" на нашата рожденичка.




Макар и кратко, и съвсем импровизирано, тържеството беше страхотно мило и емоционално, а след края му, когато момиченцата от нашата група си тръгнаха и ние поразчистихме, какичките от старшата група танцуваха специално за нашето ужасно развълнувано семейство, преди да продължат с работата си.

После вкъщи отворихме шампанско и преядохме с предварително поръчаното за случая китайско :)
Както изглежда, обаче, преди края на месеца по същия повод ще се изядат още няколко торти. Може би и за това ще стане дума...
А засега ще кажа само:

БЪДИ ЩАСТЛИВА, РАДОСТ НА МОЯ ЖИВОТ!

вторник, 7 февруари 2012 г.

Там било село Бисерча...

Упорито отказвах да споменавам не-приказното. Но вчера стихията скъса стената на Харманлийския микро-язовир Иваново, отнасяйки със себе си целия живот на стотици хора. За няколко десетки от тях това се оказа съвсем буквално. Вечна им памет!
Няма да коментирам реакцията на общини и държава. Всички се надпреварват да го правят. За мен, заедно с потреса от случващото се и мъката ми за пострадалите, остана и осъзнаването, че под водата остана и една приказка от моето детство - село Бисер.

Така и не сме посетили този край досега. Сега повече от всякога се надявам това да се случи - може би още това лято. И да видим на живо Герганина Чешма...