вторник, 13 април 2010 г.

И малко поезия...


Не съм голям любител на поезията. Но много обичам френския език и френския шансон. Последният ме настройва поетично. Един от любимите ми цитати е от "Мъртви листа" на Жак Превер. Разбира се, научила съм го от прекрасното изпълнение на Ив Монтан.
Използвах го в едни по-далечни времена - лирично-романтични дни бяха... Вече не. Но с носталгия си спомням за това. С усмивка и без съжаление. Самата мисъл за тях ме прави по-млада и малко по-лирично-романтична. А това не е лошо. Но самият цитат вече не ми подхожда. И музика рядко слушам заради самото удоволствие от слушането. Но пък когато се случи, удоволствието е в пъти по-голямо. А тези 2-3 реда си припомням, когато ми се прииска да усетя тръпката на онези дни... Ето какво намерих в Интернет за свое улеснение, тъй като френският ми съвсем е изпосталял напоследък:

Les feuilles mortes
(musique: Joseph Kosma, paroles: Jacques Prévert, interprete pour la premiere fois par Yves Montand en 1946)

C'est une chanson, qui nous ressemble
Toi tu m'aimais et je t'aimais
Nous vivions tous, les deux ensemble
Toi que m'aimais moi qui t'aimais

Mais la vie sépare ceux qui s'aiment
Tout doucement sans faire de bruit
Et la mer efface sur la sable les pas des amants désunis


Но животът разделя тези, които се обичат,
Съвсем лекичко и без шум,
А морето изтрива върху пясъка стъпките на разделените влюбени...

неделя, 11 април 2010 г.

Една истинска приказка - средните Родопи!

Отново бях в Родопите - моята съвършено неочаквана приказка. Не бях ходила натам от дете. Преди 2 години спонтанно отидохме на кратка ексурзия в Смолянския край. И аз се влюбих в средните Родопи завинаги! Източните са ужасни - никакви Родопи не са :) А западните още чакат ред - натам съм ходила недостатъчно, за да кажа.
Но в смолянските Родопи живея като в приказка! И ще се връщам пак, и пак... Боряна смята, че няма смисъл човек да повтаря екскурзии, ако не е обиколил всички нови места. Но нещо ме тегли натам. Върнах се в събота, а още от петък мечтаех за следващия път!
Този път бяхме само на "стари" места, а ми беше хууубаво, хубаво :) На отиване бяхме на Асеновата крепост и в Бачковския манастир. Квартирувахме в село Арда, а там на място посетихме Маджаровата къща - почти импровизиран етнографски музей, пещерата Ухловица и Агушевите конаци в съседното село Могилица. На връщане спряхме в Смолян и толкова дълго разглеждахме Регионалния исторически музей, че изпуснахме Планетариума. Но нищо - нали пак ще идем! Тогава пак ще идем и до извора на река Арда и може бе ще успеем да стигнем и до Ардин връх. Ако времето е ясно, ще видим оттам и Бяло море :)