неделя, 30 октомври 2011 г.

ПАПАГАЛА КОКО (от Г.Фалцоне Фонтанели)















































вторник, 25 октомври 2011 г.

ГРУХЧО БЕЛЯТА (от Г.Фалцоне Фонтанели)

Тъй! Дойде време и за поучително-възпитателната поредица, която трябваше да се появи в чест на новата учебна година. Иде Денят на будителите, така че пак е подходящо,нали така? :)

Това са 3 мои особено скъпи детски спомена - написани от Ф.Фонтанели и илюстрирани от Роберто Згрили. Колко са четени е ясно от вида им. Хубави истории! И много добро изпълнение! След тях тематично - къде по автор, къде по илюстратор, къде по съдържание, съм замислила още 4-5. Дано не се проточи работата като сега...

Приятно четене!

















































сряда, 19 октомври 2011 г.

В начало на есента

1. И пак с влак: КЮСТЕНДИЛ
==========================
В края на ваканцията, една неделя е началото на септември отново си направихме голяма влакова екскурзия с нашите съмишленички. Кюстендил е близо, уж, но с влак е 3 часа, което си прави пътешествието сериозно начинание. Добре, че влаковете са от готините :)



Пътем успях да "хвана" единствената наистина красива гара по трасето - гара Разпределителна-Перник:



Въоръжени с карта на града и кратка справка за основните забележителности на града, със слизането се насочихме към градския исторически музей. Той е малък, но добре уреден, а екскурзоводът дава всичко от себе си. Снимките бяха не просто разрешени, а силно поощрени, така че се възползвах максимално. Е, витрините доста отразяват, така че резултатите не са шедьоври, но какво пък?!

Образци от дълбока древност...



...и от античността...



...даже цяла колесница...



...и внушителна нумизматична колекция...



...както и любимите ми - бижута! :)



Етнографската сбирка е скромна, постигната очевидно с подръчни средства, но с много желание и добре поддържана:



После отидохме в къщата-музей (всъщност точно копие на истинската) на Димитър Пешев - човекът, който спря Хитлер. Там нищо не казаха за снимането, така че водена от правилото, че което не е забранено, е разрешено, си пощраках, но все пак няма да злоупотребявам:











След това, естествено, се прицелихме в Галерията, носеща - естествено! - името на Майстора, където (естествено!!!) снимането беше строго забранено.





Навсякъде хората ужасно ни се радваха, че сме завели деца. И ни пускаха на някакви необявени ниски цени. Беше много мило и доста приятно, но и някак тъжно...
После атакувахме кюстендилските улици с крайна цел Хисарлъка. Ето какво видяхме:

Паметник на Димитър Пещев...



...и на Тодор Александров...



...една рушаща се джамия...



...и много зеленина...





Наложи се да стигнем до Хисарлъка с такси, защото иначе рискувахме да си изпуснем обратния влак. Поне така си мислехме, защото никой не успя със сигурност да ни каже кое колко време отнема :)
И така, руините на крепостта...









...и един позьор, изпречил се пред обектива :)



Слязохме обратно пеша, установявайки, че сме разполагали и с достатъчно време за качване. И видяхме...

...града отвисоко...



...Юрий Гагарин...



...красива стара църква (не бях виждала толкова странна!)...



...мемориалът "Булаиръ"...



...и сцената насреща...



Разбира се, видяхме и много други неща и гледки, но най-важното е, че установихме, че Кюстендил е прекрасно място!

--- --- --- --- --- ---

2. Първият учебен ден
=====================
А в самата среда на месеца, както е добре известно, започна учедбната година. Имах планове за отбелязването й - с донякъде тематични книжки, но нещо не остана време. Поокъснях, но... бързата работа - срам за майстора :)
Ето я нашата третокласничка пред музея на Ерих Кестнер по време на екскурзията от предишната ми публикация:



Никога не е късно да се цитира този голям писател и човек. Моята приятелка Валя, която знае какъв съм маниак, ми прати негова реч за един далечен първи учебен ден. Беше ми много позната, но не успях да си спомня дали съм я чела или просто е толкова в негов стил, че мислите в нея са ми познати от неговите книги. Вярвам, че през годините тази реч е цитирана хиляди пъти на десетки езици, затова - независимо къде я беше прочела Валя, не се чувствам плагиат. Ако все пак някой, освен Ерих Кестнер, се чувства засегнат на тема "авторство", сърдечно го моля за извинение!

~~~ ~~~ ~~~

Мили деца,
Ето че вие вече седите, подредени по букви или височина, за първи път на твърдите чинове, и ми напомняте, надявам се, поради сезона, на нанизани за сушене манатарки, вместо да напомняте за щастливци. Някои от вас се въртят, като че ли седят на жарава, други седят, като че ли са глътнали бастун. Някои от вас се хилят глупаво, червенокосият от третата редица се е втренчил в черната дъска като в някакво мрачно бъдеще. Вие малко се боите и не бих казал, че инстинктът ви лъже. 12-ят ви час удари! Живи бяхте досега, сега ще ви консервират. Така както направиха с мене - от дървото на живота – в консервната фабрика на цивилизацията; това е пътят, който лежи пред вас. Има ли смисъл да давам съвети за такъв път? И то като човек, който, колкото и да се дърпа, сега има вкус на консерва? Но оставете го поне да опита. Да започнем с най-важния съвет, който трябва добре да запомните:
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗБИЯТ ДЕТСТВОТО ОТ ГЛАВИТЕ! Вижте какво, повечето хора захвърлят детството си като стара шапка. Забравят го като сменен телефонен номер. Техният живот им прилича на суджук, който те бавно изяждат и това, което е изядено, вече не съществува. А вас ще ви бутат от клас в клас. И когато накрая сте на последното стъпало и балансирате, ви отрязват “излишните” вече стъпала и вие не можете да се върнете. А не би ли трябвало в живота да бъде като по стълбище на къща, по което можем да се качваме и слизаме? Колко струва и най-хубавият първи етаж без мазето с ухаещите плодове? Но повечето живеят така. Стоят на най-високото стъпало, без къща и без стълбище и си придават важности. В началото бяха деца, после станаха възрастни, а какво са сега? Само който като възрастен е останал дете, е човек! Бог знае дали ме разбрахте. Простите неща са толкова трудни за обясняване! Сега да вземем нещо по-трудно, може да го разберете по-лесно. Например:
НЕ СЧИТАЙТЕ КАТЕДРАТА ЗА ТРОН ИЛИ АМВОН! Преподавателят не стои по-високо от вас, за да го боготворите, а за да ви вижда по-добре. Той не знае всичко и не може да знае всичко. Ако въпреки това се прави на всезнаещ, проявете разбиране, но не му вярвайте! Ако обаче си признае, че не знае всичко, обичайте го! Защото тогава той наистина заслужава вашата обич. И още нещо: преподавателят не е магьосник, а градинар. Той може и ще ви окопава и плеви. Но да растете ще трябва сами.
НЕ БЪДЕТЕ ТВЪРДЕ ПРИЛЕЖНИ! При този съвет мързеливите да си затворят ушите. Той важи само за прилежните, но за тях той е много важен. Животът не е само от училищни задачи. Човекът трябва да учи, а волът да зубри. Главата не е единствената част на тялото. Който твърди обратното, лъже. А който вярва на лъжата, няма да изглежда твърде добре, след като издържи бляскаво всички изпити. Трябва също да можете да скачате, танцувате и пеете. Иначе, макар и с глави, пълни със знания, ще бъдете сакати хора и нищо повече.
НЕ СЕ НАДСМИВАЙТЕ НАД ГЛУПАВИТЕ! Те не са глупави по собствено желание и за ваше удоволствие. И не бийте по-малките и по-слабите от вас. Никой не е толкова умен или силен, че да не се намерят по-силни и по-умни от него.
Седите сега тук, подредени по букви или по височина и искате да си отидете в къщи. Идете си, мили деца! Ако не сте разбрали нещо, попитайте родителите си. А вие, мили родители, ако не сте разбрали нещо, попитайте своите деца.


~~~ ~~~ ~~~