2012 тук започва с... торта!

Новата година вече взе да застарява, а аз все не намирах време за тук. Тежи ми, че книжките отлежават в шкафа в очакване, но някакси все нещо друго има да се прави. Понякога дори имам нужда от малко почивка...
Явно книжките още ще почакат, но имам още една торта за показ. Невероятно, но факт! Писано й било на блоговата нова година да започне така, както завърши и старата :)
Онази, наречена БМВ, много се хареса на моя приятелка, която имаше РД тези дни. Тя може би се пошегува, че ще ни поръча торта, но аз реших да я зарадвам, защото без друго най-много й се пътуваше за празника, а не й се получи.
Разбира се, отново ползвах готови блатове и т.нар. инстантни (ах, че дума!) кремове без варене, но този път заложих на изцяло шоколадов вкус и банани. Аз не обичам банани, но съвсем случайно установих, че в комбинация с шоколадов крем или сладолед стават доста вкусни ;) Получателката пък много обича банани. Което реши въпроса за вкуса. Тя се интересува от зодии, а и е родена в първия ден от текущата, така че не беше никак трудно да реша как да бъде украсена лесно (това е важно за нашия скромен лаишки екип!) тортата й. Аз не се вълнувам особено то темата, така че попрегледах в Интернет картинки на зодиака и дадох инструкции на "декоратора".
И така рожденичката получи торта "Водолей":




Докато я правех, установих, че - за разлика от друг път, процесът на приготвяне също заслужава фото, но не бях подготвена, така че с прискърбие пропуснах този ключов момент в сладкарската си кариера :)
Но пък хванах декоратора в прилив на творчески ентусиазъм, за което за малко да ям бой, но въпреки това ще рискувам - ето го:



За съжаление нямам кутия за торта и докато се опитвах да я покрия с някакъв привидно подходящ капак, го лепнах на няколко места и свалих част от глазурата, така че не личи колко се бях постарала и колко добре я бях оклепкала - равномерно и почти гладко, за разлика от предишната, която беше истински провал по отношение на глазурата...

Все пак, имам всички основания да вярвам, че добре ни се получи, защото:
1/ към 10 човека ядохме от нея и всички сме живи;
2/ мнозина повториха и не беше останала и хапка за следващия ден (според доклада на домакинята);
3/ дъщеря ми, която е рожденичка следващия месец, пожела аз да й направя тортата, дори вече сме обсъдили украсата - не с баща й, естествено, макар че тя ще се очаква именно от него :)