Торти в движение

Скромни и бързи, но правени с обич и донесли много радост...

Доста след рождения ми ден, но все пак във връзка с него: готови блатове, сметана и плода от един забравен компот + синьо-зелена украса (както си бях поръчала). Стана безпощадно ясно, че въпросната украса е абсолютно неподходяща за торти, но здраве да е... Имах си пламтящ "фонтан" за компенсация :)

Месец по-рано пък ни беше на гости една малка госпожица с наскоро отминал рожден ден. Изненадахме я - както се оказа, с единсвеното, което яде: шоколад с банани. Само глазурата беше светла - уж за по-успешна украса. Декораторът (вуйчо) и "криейторът" на идеята (братовчедка) се бяха постарали, но цветовете поизбеляха и ефектът се позагуби, но тортата си е торта, а когато е неочаквана, никой не връзва кусури. Като боднахме и свещичка, очите съвсем светнаха, а девойката зацвърча "И пак ще стана на 8?!" :)

Неочаквана ваканция

Блогът ми е приказното местенце в недотам приказния ми живот. Но последните седмици животът в България стана особено не-приказен. Не мога да нямам позиция, но не искам да нарушавам собствената си концепция, а още по-малко - да се правя, че не се случва. Така че приказки, торти и цветя ще почакат.
Върнах се 20 години назад. Страхувам се, че след още 20 детето ми може да е на моето място. Блогът излиза в "почивка", а с надеждата, че след бурята все пак ще изгрее слънцето и ще ни се усмихне ярката дъга,  аз отивам на портест!

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013

Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/

/по някое време на втория ден/

За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:

Единият вид също се представя достойно по темата :

Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

Тортичка с бонбонки

Както обикновено, не се впуснахме в организирано празнуване на Деня на детето, но имаше деца, имаше и подаръци, а си направихме и торта.

Скромна торта за скромния вкус на детето ми, украсена с нещо от пакетче "за декорация", което се оказа бонбони :) Не знам чете ли се правилно, но моята идея беше да пише "1.VI".

Забравих да заснема етапите на производството, но ето така изглеждаше отвътре:

 

И според получателката, беше много вкусна!

Празничната програма включваше предаването на събраните Жълти стотинки. Торбичката е много голяма благодарение помощта на мнозина млади хора - без деца или с малки дечица, които дъщеря ми е увлякла с ентусиазма си през годините.

Тъй като мястото за събиране е на Панаира на книгата, купихме още подаръци. Дано се прочетат! :)

Впрочем, във "витрината на славата" вече се мъдри и Дипломата за завършено начално образование. Както казвам, готова е за началник :)

Така че, както и да го погледнем, и бонбонената торта, и многото подаръци си бяха напълно заслужени! Между другото, ягодите за тортата тичахме да купим (понеже бяхме забравили) между напорите на дъжда предишния ден. Пак тогава от прозорците си видяхме това:

А сега, да живее Нейно Величество Ваканцията!!!

№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013

Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:

Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)

Цъфна ми и още един подарък за същия РД:

В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)

Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:

Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)

Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:

Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)

Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:

Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)

Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:

Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)

А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!

Около Великден

Христос воскресе!

Виртуалният ми живот явно е позанемарен, но това не е лоша новина, нали? Е, може и да не е кой знае колко добра, но все пак... :)

Някъде може би има снимка на яйцата ни, но изглежда не ми е под ръка. Ето едно предвеликденско домашно за компенсация:

И една великденска пита на баба вместо домашен козунак:

/аз, уви, съм абсолютно неспособна да направя подобна красота; а колко вкусна беше!/

--- --- ---

Ето това мога да правя аз - кейкчета :) Нямат общо с Великден, но нямам интесни великденски истории и снимки, а пък ми се иска хем да допълня с нещо, хем и да се похваля :)

 /този е постен - мента и шоколад, по изобретена лично от мен рецепта/

 /и този е с мента и шоколад, но не е постен; рецептата също си е лично моя/

И накрая една бисквитена тортичка за разкош. Впрочем, редно е да спомена, че ги ядохме в ред, точно обратен на представянето им тук. Макар че няма никакво значение.

/това е любимата торта на Декоратора, затова я получи на именния си ден миналия месец/

СНЕЖАНКА (от Братя Грим) - отново

Както подсказва и заглавието, следващата Борянина книжка е поредният вариант на Снежанка. Цяло чудо е, че всичките са от Братя Грим, защото Пепеляшка и Червената шапчица са с много оспорвано авторство :) Може и Котаракът в чизми да има този проблем, но не съм успяла да го засека...
Не знам кой е Боян Димитров, но илюстрациите му са малко страшни. Обаче пък не мога да отрека, че рядко съм попадала на толкова богато илюстрирана книга. На всеки 2-3 изречения се пада доста подробна картинка, а това е страхотно, когато си дете, независимо можеш ли вече да четеш или не.
Със закъснение установих, че снимките хич не са ми се получили и текстът не се чете дорбе, обаче вярвам, че всички знаят приказката :)