В края на същия месец направихме малко по-дълга екскурзия. Засилихме по магистрала "Хемус" и първата ни спирка беше Луковит. Надявахме се, че все ще има какво да видим. Нямаше. Но все, за да не съм капо...
--- ---
След това за няколко часа се отклонихме от гръбнака на полуострова, страната и главно на нашето малко пътешествие, а именно: мръднахме до Плевен. Нямахме особен късмет с местните забележителности, които масово бяха затворени, но Панорамата си струваше дългия път в жегата.
--- ---
И отново в полите на Предбалкана: Бяла Черква - родно място на баба ми. Родно място на място на Бачо Киро (сн.1), на Цанко Церковски - брат на мой прадядо (сн.2), на Райко Даскалов... Тук е издигнат първият в България следосвобожденски паметник в чест на руските освободители (сн.3). И т.н.
Гостуване на роднини. Още семейна гордост. А също и срамът, колко малко знам за този град и неприятното осъзнаване колко в страни от туризма остава едно толкова интересно кътче от нашата мила родна страна.
--- ---
Дряново. Едно е да си чувал нещо за Колю Фичето или да си видял някъде някой строен от него мост. Друго е да попаднеш почти неподготвен в Дряново. Лично аз, освен дето се препълних с впечатления от най-всякакъв вид, се влюбих в Икономовата къща (строена, разбира се, от великия майстор), но за съжаление снимките не казват нищо. Това е едно от местата, които просто трябва да бъдат посетени.
--- ---
Дряновски манастир: църквата, костницата... Отново. И отново ударихме на камък в опита си да минем дългия участък от пещерата "Бачо Киро". Но не се оставихме да ни завладее отчаянието, а се изкачихме най-отгоре на скалите и видяхме мястото по един съвсем нов (поне за нас) начин - третата снимка.
--- ---
Габрово. Харесвам този град и съвсем целенасочено избрах него за почивка по пътя. Не беше предвидено време за там, но си доставих удоволствието да бъда за малко в Габрово, а някакси съумяхме и да изберем едни от най-интересните централни улици и места, докато търсехме местенце за похапване. Дори то беше много късметлийски намерено и чак не ни се ставаше..
--- ---
Но там, горе, ни чакаше Шипка! И там сме имали неуспешни опити, но този път всичко беше като по поръчка.
От другата страна на върха пътят се оказа отклонен, така че най-неочаквано видяхме и Бузлуджа. Чинията си беше там, извънземни нямаше :)
--- ---
Оттам нататък вече направихме едно малко отклонение към Средна гора. Хисаря е любимо наше място за почивка и то беляза края на нашата почивка. Позволихме се дори няколко мързеливи плажни дни :)
Тук, така да се каже, няма камък, несниман от нас през всичките ни визити в града, но и този път падна щракане. Придържам се към абсолютната класика - "Камилите", а в добавка - нощна снимка на една по-малко известна чешма.
--- ---
Тръгнахме да се прибираме така, че да минем и през Старосел. Не бях ходила на такова място и въпреки самочувствието си човек с богат речник, установих, че думите не ми стигат... Снимките сега изглеждат жалки, но слагам някакви, колкото да не е без хич.
--- ---
Панагюрище. Усещането беше приблизително като в Дряново - знаеш това-онова, но фактически си неподготвен колко хубаво и интересно е там. Само за експозицията на златното съкровище (открита на 8.12.2009 по случай 60-годишнината от намирането му) мога да напиша есе, но няма :)
За съжаление времето вече ни притискаше и оставихме това градче в списъка с бъдещи екскурзии, заедно със Стрелча - място за което разбрахме буквално край табелката с името му на пътя.