ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИФ (адаптирана от френски)

Наскоро се заровихме в Интернет в търсене на нещо, свързано с комикси. Оттам аз се сетих за списанията PIF, а това ми напомни за 2 безценни мои притежания. Не помня откога не бях ги разглеждала, а щерката твърди, че ги е чела. Ако е вярно - браво на детето!Та така, тя не прояви особен интерес към носталгичните ми трепети, но аз ги прочетох с удоволствие и си спомних колко много ги обичах. Прелиствани са стотици пъти още преди да се науча да чета, а още толкова след това. И си личи. Даже на тази липсва задната корица, което означава невъзстановима загуба на 2 прекрасни рисунки...
И като е дума за рисунките... Те ще да са ключ към страстната ми обич към Пиф и почти пълното ми безразличие към PIF - въпреки дългогодишните ежемесечни доставки от чичо ми и уроците по френски... Т.е. тук илюстрациите са на Сутеев :) Оригиналът нищо не струва пред неговата работа!
И друг път съм споменавала, че съм му станала фен далеч преди да осъзная ролята му. И сега за пореден път си го доказах.
Снимките ми не са повод за гордост, но нямам сили да ги повторя. А сега, дами и господа, моля, посрещнете с аплодисменти Пиф!

"Телефонче"

Напоследък имахме и дядо рожденик и рекохме и него да изненадаме. И успяхме, де. Даже прекалено. Не се сети, че телефончето е ретро - с шайба. След повече от 40 години сред телефони, той не си спомни телефоните с шайба! :)

Определението "торта" в случая се явява доста пресилено, но за щастие получателят не е хич претенциозен за сладко.

ИНЧЕТО И МУРИ (от Вера Стоименова)

Честна дума, идея си нямам коя е авторката. Наложи се да погледна чия е книжката, като почнах да пиша заглавието. И не че блести с кой знае какво, но аз съм Инче, а Мури беше котето ни :) Е, в книжката Инчето е Николина, а аз не съм, пък Мури е куче, а не коте, но много важно! Представете си трепета на майка ми, като я е купувала! :)