понеделник, 26 декември 2011 г.

Вместо Коледен поздрав - торта BMW!

Честито Рождество!
На патерици е, но поне имам доказателство, че живея предимно в реалността, а не във виртуалността. Това е добра новина за празника, според мен :)
И понеже не съм подготвена със специална Коледна публикация, ще се "отчета" с наличното - една торта, с която имам повод да се гордея (малко). Знайно е, че кулинарията не е моята стихия. Но ето, че пак ще пиша за храна, и то - отново торта! Самата рецепта не е за разправяне, че е с готови блатове, крем и глазура, но видът! Ах, видът...
Моят брат, който понастоящем живее в чужбина, от скоро е горд собственик на раздрънкано БМВ, чиято покупка съпреживяхме - макар и от разстояние, във всеки един миг. Когато най-после имахме сделка, в резултат от един последен майтап, той пожела торта БМВ. И понеже си дойде за Коледа, а седмица по-рано беше рождения му ден, кака напрегна сетни сили и с малко помощ от всичко живо, спретна това:


Идеята за тази "сложна" декорация си беше моя, но признавам, че цялостното изпъленение всъщност беше на батко, който се оказа с по-здрави нерви :)

И като е реч за торти, ето още две:


/от един рожден ден, сместен между коледните купони, която ми се стори съвсем тематично да вместя тук - нали пак е кола/



/от едно от споменатите партита, което имаше и сериозен кулинарен елемент, където аз скромно се представих с единственото, което правя добре - кейка на баба ми/


За първи път в живота си пекох и сладки, набедени за коледни. Повечето прегорих, така че стават предимно за украса и миришат добре:


А това е виетнамски зелен чай с жасмин, армаган от получателя на тортата, озаглавила тази публикация:

/в компанията на едни особено успешни коледни меденки от магазина/

неделя, 11 декември 2011 г.

МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА (от Х.К.Андерсен)

Това е може би приказката, която ме вълнува най-много. Винаги, та до ден днешен. Не мога да я чета на глас, защото почвам да плача, преди да стигна до края. Но наум мазохистично съм я чела хиляди пъти, а явно не само аз, защото кориците липсват. Сигурно затова обичам Андерсен толкова много - никога не ме лъгал, че животът е прекрасен.
Илюстрациите са на Рудим - също голям майстор в жанра. Книжки, изобразени с неговата четка предстоят съвсем скоро :)

Публикувала съм и един български вариант, който също ми докарва сълзи (макар и по-лесни за овладяване), въпреки щастливия си край.
























понеделник, 21 ноември 2011 г.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

неделя, 13 ноември 2011 г.

ЧАСЪТ, КАКВО Е? ЛИТЪРЪТ, ЗАЩО Е? (от Анджела Ораци)

И след като така и така съм на образователна вълна, нека продължа именно с тази сладурска книжка, илюстрирана от Роберто Згрили.
А със следващите две, отново на същия художник, плавно ще преминем към истински приказни шедьоври на гигантите в жанра, като тези, които идват по-нататък са нарисувани от гиганти на приказната илюстрация.
Но да не избързваме! Нека засега се потопим в света на мерките и теглилките :)