ДЯДО КОЛЕДА
/от Асен Разцветников/
Цял потънал в сняг и скреж,
той дошъл със тих вървеж,
поогледал се на прага,
па заудрял със тояга:
- Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Абе, кой живее тук?
Спели всички кротък сън.
Никой нямало навън -
тежки порти да отвори,
да го срещне в равни двори
и да викне с весел глас:
- Ха, добре дошъл при нас!
И в среднощния покой
сам вратите бутнал той.
Казват, нямало ключалка -
ни голяма, нито малка -
що без много „щрак“ и „щрик“
той да не отвори в миг.
Шарко млъкнал изведнъж -
той познал светия мъж.
Влязъл тихом вкъщи госта,
най-напред при бати Коста,
и без много шум да вдига,
сложил блок, бои и книга.
После, благ и зачервен,
той пристъпил къмто мен
и ми турил до кревата
таз писалка и шейната,
кимнал леко след това,
па прибавил и халва.
Спрял при Лалка той тогаз
в тихия среднощен час
и си рекъл:
- Тая Лалка за писалка ми е малка,
а защо са й шейни,
щом е още в пелени?
Рекъл, сложил дар богат -
кукличка и шоколад -
и накрай с усмивка блага
пак прекрачил той през прага
и изчезнал с своя кош
в снежната заспала нощ.
=================
В търсене на това стихотворение, което ми е май любимото коледно, попаднах на тази
ПРИКАЗНА БИБЛИОТЕКА
Определението е от мен, удоволствието - изцяло мое, но с радост ги споделям :)
Невероятно богатство!
