Старателно я бяхме държали далеч от хладилника, за да можем наистина да поднесем някаква изненада. Тъй като й бяхме надписали картичка с една пчеличка, баща й беше сътворил тематично цвете.
Ето я нашата завършила 3-и клас с пълно отличие дъщеря в компанията на празничната торта:
А следващият ден - освен Ден на Ботев и загиналите за свободата на България, беше Задушница. Бях забравила, но в последния момент някой меподсети. Аз, слава Богу, не съм погребала никого, но - като всеки човек, имам скъпи хора, които вече не са сред нас и винаги правя нещичко по Задушница. Обикновено това е кейкът по рецепта на любимата ми баба, който е единственото нещо в областта на кулинарията, с което се гордея, че го правя "без конкуренция". Сега реших да го направя под формата на мини-кейкчета (мъфини, както е модерно да ги наричаме):