НАЙ-ЯКИЯТ РОЖДЕН ДЕН!

Ами такъв си беше. Всички го казаха. Само тортата като види човек... и обясненията са излишни!

Рецептата беше пробвана, а денят отново беше за репетиция, така че в известен смисъл повторихме празничната програма в самия ден, вкл. домашното меню - китайско по телефона.

Видът - някак естествено ми изникна идеята, предвид формата на тортата и любимия анимационен герой на рожденичката - Sponge Bob. Визуалната реализация, всеки знае, не е моя, а на Майстор-декоратора, който логично (не и за мен) използва за модел подаръка, с който я зарадвахме (не)очаквано много.

Пренесоха се насам и натам много такива кексчета...

Разбира се, в любимата ни кошничка...

Едно от тях бе специално украсено за празничната закуска...

Това отгоре не е 10, защото рожденият ден беше 12-ти, а 1D. Като всяка уважаваща себе си кандидат-тийнейджърка, и нашата е фен :) Детелинката в основата е препратка към националността на персоналния й фаворит от групата...
И тази украса е изцяло дело на нашия Декоратор. Без да е съвсем наясно с какво съм се заловила, ме свари в предистерично състояние, седнала срещу едно съвсем голичко кексче, цялата лепкава и зелена, и без резервен план, и набързо свърши работата. Няколко дни по-късно ми просветна, че съм имала доволно много материали за колкото си искам резервни планове, но добре че той реагира толкова бързо, та фенката все пак получи и тази специална изненада. Което беше и моята идея /както става ясно за пореден път, аз съм по идеите, не по изпълнението им/.

В съботата след празника имаше и голямо парти в игралната зона на кино Арена, което също беше страхотно, продължи 4 часа и ми даде самочувствието да избера заглавието на тази публикация. Имаше много подаръци на нея и много цветя за мен.

Аз много се затрогнах и развълнувах от импровизираното парти в клуба по танци. Таткото пък много хареса съботното с игрите и си пожела подобно :)

Накратко казано, натоварихме се с много положителни емоции, мисли и чувства, внезапно усетихме колко е пораснало детето ни, а и отново си припомнихме кои са ценните неща в живота...

А накрая за разкош - малко китки от самия рожден ден. Моята - от гордия баща, и нейната - от момичетата, с които сподели Sponge Bob.

Неочаквано добра комбинация!

Св. св. Трифон и Валентин

Идеята за заглавието е на моята приятелка Валя. Не съм я питала може ли да го ползвам. Просто й заявих, че няма начин оттук нататък да спомена другояче този празник :)

Чуднa йогуртова "торта" приготвих. Освен красиaв, беше и божествено вкуснa. И най-важното - ужасно бързa и леснa.

Вечерята беше скромна, бърза и импровизирана, но с въображение :)

И много вкусна! Нямахме си сърчица, но поканихме едни калинки да споделят трапезата ни :) Изобщо - всичко за сърцето! Имахме, разбира се, и червено винце, за да са уважени и двамата светии, а и за да ни е добре и на душите ;)

Раменихме си и дребни "любовни" подаръчета по схемата всеки на всеки. Моите най-съществени бяха вече купени предварително. Умирах си за един еониум, но като ме заведоха в Ботаническата градина да избирам, просто не можах да изляза само с една саксия оттам...

Изцяло тематично е да спомена и точно това сукулентно, което видях, че е споменато и миналата година по същия повод. Тръгна да цъфти пак по същото време.

А като е станало дума за цъфтеж... Един от любимите ми кактуси (споменаван тук неведнъж), пак ми готви големи радости!

 Както и любимата ми бегония!

Ето я отново и въздесъщата ми циклама - постоянен герой на празничните ми публикации. Съвестно отчитам, че този месец стават 4 години, откак я имам, и ежегодно цъфти откъм ноември-декември, та чак до средата на лятото.

Тя опроверга всичко, което някога съм знаела за цикламите:
1/ че са капризни и лесно мрат, и
2/ че е  почти невъзможно да ги накараш да цъфтят отново.