...а повода ще го измислим!

Това, за което става дума, не е точно торта. То е един експеримент, който направих по идея и за удоволствие на моята дъщеря, която е една от малкото в света, които безрезервно вярват в моите кулинарсни способности :)

И въпреки това, много се гордея с постигнатото. Защото сама си опекох "блата" и сама си измислих "крема". И даже сама "изпипах" украсата! И още нещо...

Това, всъщност, е тестото на един от най-вкусните сладкиши на света - плодов пай по рецепта на моята скъпа приятелка Лили. Толкова е вкусно, че детето пожела да пробваме да използваме тестото за блат за торта. Речено-сторено!

А нали мнoго обича крем-йогурт, смлях 2 праскови и ги смесих с най-гъстото кисело мляко, което намерих в близкия магазин. Йогурт, моля!

Както и очаквах, то си стана слакиш, намазан с нещо, но се получи приятно на вид и вкусно, което е най-важното, а и ми даде самочувствие, че бих могла да пека блатовете в бъдеще. Все пак, ще си намеря лесна рецепта за пандишпан :) С кремовете работата е по-друга, но за домашни нужди и този вариант е ОК.

Каквото и да си приказвам аз, дъщерята държеше това да бъде торта и аз се пошегувах с нея, че трябва да си измислим някой повод. И докато я мацахме, ми хрумна, че денят отстои точно с 4 месеца от следващия й рожден ден. И предложих да празнуваме това, че става на 10 години и 2/3, което тя намери за извънредно добра причина за празнуване. Посмяхме се, сложихме тортата да поема от "йогурта" в хладилника, а тя отиде на истински рожден ден.

Докато я нямаше, ме осени идеята да наръся малко шоколадови пръчици отгоре за фасон. И тръгнах да привеждам хрумването си в действие. Докато носех пръчиците към тортата, имах просветление свише, така да се каже, и те почти сами застанаха в правилния ред :)

И ето тук идва онова "още нещо", което споменах в началото. Сега... Знаех, че щерката ще се изненада и зарадва. Знаех, че много ще се забавлява. Но определенено не бях подготвена за реакцията й. Ах, реакцията!.. Това беше един от онези мигове, за които човек после цял живот си спомня и съжалява, че не е бил въоръжен до зъби с камери :) И също така, те му припомнят, че не е съвсем напразно на тоя свят...

ТОРБАЛАНЦИ (от Елин Пелин)

Много любима книжка от детството ми, а дори не съм съвсем сигурна защо. Мисля, че ми я купи баба ми, а те с дядо толкова рядко имаха възможност да ми купят нещичко... Струва ми се, че затова толкова много я ценях.
Тези дни се навършиха годишнини от смъртта им. Това е моят начин да ги помена и тази година. С много обич.

ЛИЛИ ВРЪЗВА ОБУВКИТЕ СИ (образователна книжка)

Незнаен автор... много странно... А въобще не е стара - тя мотивира дъщеря ми да се научи най-после да си връзва връзките. Беше на 5-6 години и аз много се тревожех от този пропуск в образованието й. Просто не можех да я науча. Видях книжката и я купих. Занесох я вкъщи след работа, а вечерта детето ми си легна като човек, способен да си върже връзките на обувките :)
После се оказа, че само тя в групата в детската градина владее това умение и връзваше връзки наред, но това е съвсем друга тема...

Sunshine Award

Благодаря на Боряна за с нищо незаслужената от мен награда Blogger Sunshine Award. Тя е моя приятелка и основен "виновник" за съществуването на моя блог. Тя е запалена природолюбителка, цветарка и градинарка, и не само. Тя е още много други неща и аз съм щастлива, че я познавам.

Моите отговори на въпросите са:
Favourite Number/Любимо число: 7, because I was born on 7/7 / 7, защото съм родена на 07.07. :)
Favourite Non-Alcoholic Drink/Любима неалкохолна напитка: Tonic water / Тоник
Favourite animal/Любимо животно: Parrots / Папагали
Facebook or Twitter: Facebook
My Passion/Моята страст: Books / Книгите
Favourite Day of the Week/Любим ден от седмицата: Saturday / Събота
Favourite Flower/Любимо цвете: Iris / Перуника

И номинирам:
1/ "Супичка" - моята лична Кулинарна Библия;
2/ Блогуващият с пилци - моя любим блогър;
3/ Буболинката - най-красивите торти, които са виждали очите ми;
4/ Горски мъх - една любителка на красивото и изтънченото (поне в моите представи);
5/ "Нови и идеи" - едно ненатрапчиво, но много елегантно блог-присъствие,

Торта за декоратора

В края на месец септември и нашият майстор-декоратор най-после получи празнична торта, защото беше рожденик. Ние много си го обичаме и искахме да го зарадваме, макар за изненада в малкото ни жилище и дума да не можеше да стане. Дъщеря ни избра "прасковен йогурт", който не помня вече как получих, но като цяло биваше. Май прекалихме със сладичкото, но нали да му е сладък животът... (с две жени вкъщи това невинаги е толкова лесно) ;)

~ ~ ~

Тук ще вмъкна една "скоба" и ще кажа, че дъщерята каза "тата" цели 2 месеца преди да каже "мама", което вероятно е най-скъпият му подарък за цял живот ;)

~ ~ ~

И понеже изненада така и така нямаше, оставихме му да си украси тортата сам. За себе си не се постара кой знае колко, но той без друго не е голям почитател на рождените дни, та се съобразяваме с тази негова особеност и не му връваме кусури :) Да ни е жив и здрав!