Показват се публикациите с етикет подаръци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет подаръци. Показване на всички публикации

понеделник, 1 януари 2018 г.

Честита 2018!

Да е мирна и щастлива Новата година!


Имах си един специален подарък от рождения ден през лятото - свещи за желания, които не бях решила как да използвам.

По празниците си намислих желания и използвах празничната магия, за да си подсигуря ефекта :)

---
А така изглеждаше елхата ни по Коледа...


понеделник, 25 декември 2017 г.

Коледа е!


Да е весела и честита на всички!
Макар и поотраснало, детето ни все още се радва на Коледния си календар. Или поне оценява старанието ни.
Като беше малка, изработвахме го ръчно, но последните години ползваме купен. Оказа се дефектен - липсват му 2 от ръкавичките (3 и 18), затова добавям истински на тяхно място, които после могат да се носят. Във всяка има малко лакомство (тази година това са някакви доста ефектни и големи насипни бонбони) и късметче. Тазгодишните късметчета съдържат мъдри мисли и лично ги изработих. Ето така:


Това пък е красива декорирана меденка, купена от една сладкарница единствено поради факта, че ми легна на сърцето - толкова е сладка!


Допълваме коледното настроение с нашата имитация на камина. В коледната утрин чорапът винаги едвам се крепи на мястото си ;)


---
Преди Коледа пък традиционно развихме и малко благотворителност.
Жълти стотинки:

Готовата торбичка...

...се присъедини към останалите на един от сборните пунктове - щанд на Панаира на книгата:
/вижте още и тук/

---
...и под формата на храна за базара в училище:

 ...маслени соленки...

  ...хрупкави соленки...

...шоколадов кейк...

/за рецептите: ето тук!!!/

понеделник, 3 юни 2013 г.

Тортичка с бонбонки

Както обикновено, не се впуснахме в организирано празнуване на Деня на детето, но имаше деца, имаше и подаръци, а си направихме и торта.



Скромна торта за скромния вкус на детето ми, украсена с нещо от пакетче "за декорация", което се оказа бонбони :) Не знам чете ли се правилно, но моята идея беше да пише "1.VI".

Забравих да заснема етапите на производството, но ето така изглеждаше отвътре:

 

И според получателката, беше много вкусна!

Празничната програма включваше предаването на събраните Жълти стотинки. Торбичката е много голяма благодарение помощта на мнозина млади хора - без деца или с малки дечица, които дъщеря ми е увлякла с ентусиазма си през годините.



Тъй като мястото за събиране е на Панаира на книгата, купихме още подаръци. Дано се прочетат! :)

Впрочем, във "витрината на славата" вече се мъдри и Дипломата за завършено начално образование. Както казвам, готова е за началник :)

Така че, както и да го погледнем, и бонбонената торта, и многото подаръци си бяха напълно заслужени! Между другото, ягодите за тортата тичахме да купим (понеже бяхме забравили) между напорите на дъжда предишния ден. Пак тогава от прозорците си видяхме това:


А сега, да живее Нейно Величество Ваканцията!!!

вторник, 25 декември 2012 г.

Коледа!


Да ни е честито Рождеството!
От години сме с мини-елха. Тя поизрасна и сега е в нова голяма саксия. Има място под нея :)

А когато няма камина и радиаторът е камина...


Над "камината" е Коледният календар на моето дете. В джобчетата, освен подаръчета, имаше и къдрички от брадата на Дядо Коледа:


Това е миналогодишният:


Щерката не дава да го махнем. Той вървеше с номерирани чорапи с лакомства :)
Ето и останалата част от коледната ни украса:


Имаме много играчки, а съвсем мъничка елха, затова...


...и още...


Тази година решихме - като по филмите, и ние да натрупаме подаръци под елхата предварително:


Купчината растеше...


 ...и растеше...
 

 ...и растеше...


Докато накрая май не подаръците бяха под елхата, ами елхата се оказа под подаръците :)

Тази година направих и истински коледни бисквитки. Ама наистна истински, по оригинална рецепта! Взех ги директно от готварската книга на Баба Коледа! :)


Освен, че получихме много подаръци, също така и поднесохме доста, а някои предстои да получим и подарим. Най-красивите, чиито получатели са бабите и дядовците, са ето тези:

 

Картините са нарисувани от едно изключително талантливо момче, което има нужда от помощта на всички нас.

Ах, да! И цикламата отново цъфна!


четвъртък, 26 юли 2012 г.

Продължение (с торта)

По някое време детето ми се прибра от морето. И - разбира се, донесе ни мидички :)


И както беше уговорено, чакахме я с торта!


По-жалка торта не бях издокарвала, но какво да направя, като така и не се научих да се грижа за себе си така, както го правя за тези, които обичам? Даже снимки забравих да направя свестни, та не мога и да излъжа, че не е било чак толкова зле :)

А тези сладурчета дойдоха армаган от другия край на света:


Бяха огромна изненада и ми доставиха невероятна радост. Ръчна изработка са и поне засега са уникати. Дело са на една изключително талантлива аржентинка - моята приятелка Лорена.

понеделник, 9 юли 2012 г.

Юлско - юбилейно!

Tакааа... не само принцесата, а и кралицата се "окръгли" тази година. По-точно в началото на юли.
Като виден читател и книголюбител, Solo получи електронен четец! Твърде сложен за вкуса на Solo, но избиран и подарен с много мерак от най-скъпите на сърцето й хора, така че Solo е много горда и щастлива с новата си придобивка:


Ето така осъмнах на празника:


Под творчеството на дъщеря ми се крие четецът. Самата дъщеря е на Фестивал на изкуствата на морето и много ми липсваше на празника, но Голямото изкуство иска жертви, нали така?
Когато се върне, ще хапнем и торта. Така се разбрахме - никаква торта без моето момиче :)

Получих и много страхотни подаръци от още по-страхотните ми приятели, като най-хубавото, разбира се, беше, че споделиха с мен празника ми!

Това са ми цветята - в съседство с празничната трапеза:


А това - букетът от родителите ми:


Хубаво нещо са рождените дни!!!




понеделник, 26 декември 2011 г.

Вместо Коледен поздрав - торта BMW!

Честито Рождество!
На патерици е, но поне имам доказателство, че живея предимно в реалността, а не във виртуалността. Това е добра новина за празника, според мен :)
И понеже не съм подготвена със специална Коледна публикация, ще се "отчета" с наличното - една торта, с която имам повод да се гордея (малко). Знайно е, че кулинарията не е моята стихия. Но ето, че пак ще пиша за храна, и то - отново торта! Самата рецепта не е за разправяне, че е с готови блатове, крем и глазура, но видът! Ах, видът...
Моят брат, който понастоящем живее в чужбина, от скоро е горд собственик на раздрънкано БМВ, чиято покупка съпреживяхме - макар и от разстояние, във всеки един миг. Когато най-после имахме сделка, в резултат от един последен майтап, той пожела торта БМВ. И понеже си дойде за Коледа, а седмица по-рано беше рождения му ден, кака напрегна сетни сили и с малко помощ от всичко живо, спретна това:


Идеята за тази "сложна" декорация си беше моя, но признавам, че цялостното изпъленение всъщност беше на батко, който се оказа с по-здрави нерви :)

И като е реч за торти, ето още две:


/от един рожден ден, сместен между коледните купони, която ми се стори съвсем тематично да вместя тук - нали пак е кола/



/от едно от споменатите партита, което имаше и сериозен кулинарен елемент, където аз скромно се представих с единственото, което правя добре - кейка на баба ми/


За първи път в живота си пекох и сладки, набедени за коледни. Повечето прегорих, така че стават предимно за украса и миришат добре:


А това е виетнамски зелен чай с жасмин, армаган от получателя на тортата, озаглавила тази публикация:

/в компанията на едни особено успешни коледни меденки от магазина/

вторник, 8 март 2011 г.

Поетични приказки за любовта

Такааа... не получавам много изненади в ежедневието си, та нямам против да има повече поводи за протоколни подаръци... викат, предпочитали без повод, а 8 март е соц.нещо-си... бе, то аз много работи предпочитам, ама колко от тях стават... а съм работеща жена и майка... макар и протоколни, подаръци и цветя няма да откажа. Въпреки, че и аз си оставам с особено мнение по въпроса :)
Вместо повече разсъждения във връзка със странно спорния днешен ден, ми хрумна друго...
Понеже вече стана реч и за поезия, и за любов, присетих се някои - по мое мнение, шедьоври на българската поезия.
Баща и син Славейкови присъстваха именно с тях в "репертоара" ми още преди да се науча да чета. Заслуга, разбира се, имаше моята баба, която вече неведнъж съм споменавала. Наред с приказките, които ми разказваше, тя ме научи и на десетки български стихотворения и поеми, повечето от които помня и до днес. Сред тях имаше и съвсем недетски такива (примерно Ботевите "Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър"), вкл. и тези, които изрично искам да публикувам тук. Искам всяко да бъде отделна публикация, защото 1/ са доста дълги и 2/ заслужават специално внимание. Защото те са истински приказки за любовта!
И понеже любовта има много измерения, после може би ще продължа темата и по някоя друга сюжетна линия... Изненадващо може би, но Ран Босилек би могъл успешно да се надреди в моята поетична любовна поредица.
Но нека видим първо как ще ми потръгне :)

/снимката е правена по друго време и по друг повод, но нали беше реч, че любовта е понятие широко.../