Показват се публикациите с етикет животът. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет животът. Показване на всички публикации

неделя, 22 март 2020 г.

10 години по-късно...

...реших да отбележа годишнината с това, с което започнах - нещо от Стайнбек. Огледах си книгите, но нищо не ми просветна. Наскоро препрочтох една и тъкмо подхванах друга - надявах се там да изскочи нещо. Но паралелно чета и нещо, нечетено досега - Морето на Кортес. Не успях да си намеря преводен екземпляр и накрая "трябваше да се задоволя" с оригинала ;)
И съвсем навреме един пасаж привлече вниманието ми. Е, преди него със сигурност е имало и други и вероятно до края може да срещна съвършения, но този бил с късмет - изпречи ми се в правилния момент.



Това е оригиналът, пресниман от електронния ми четец, а по-долу е преводът. Последният е мой, та сигурно хич не звучи като Стайнбек, но дадох всичко от себе си и критики не приемам :)

...Малко нещо се променя тук, в Залива. Струва ни се, че би било много трудно да учудим тези хора. Танк или брониран конник би предизвикал същата реакция - умерен и намаляващ интерес. Храната е трудна за набавяне и човек води вътрешен живот, тясно свързан с времето, като родственик на слънцето, подвластен на бурите и болестите. Нашите вещи, механичните играчки, които отнемат толкова много от времето ни, и така ни занимават и удивляват, ще бъдат оценени точно както заслужават - хитри играчки, но без връзка с реални неща. Интересно би било да се опитаме да обясним на някой от тези индианци внушителните си проекти, страхотните си возила, фантастичното производство на стоки, които не могат да бъдат продадени, купищата притежания, които заробват цялото население с дългове, тревогите и нервите, с които отглеждаме и възпитаваме невротични деца, които не могат да намерят мястото си в този сложен свят, защитата на страната срещу отчаяна нация от завоеватели, развалата, загубите и смъртта, необходими, за да опазим шантави неща, науката, която работи, за да добием знание, и движението на хора и стоки противно на наученото. Как може някой да накара един индианец да разбере лекарството, което спасява болния от сифилис и газът и бомбата, които го убиват, когато вече е здрав, армиите, които градят здраве, за да бъде смъртта по-активна и жестока. Много е възможно за невежия индианец това да не са доказателстава за велика цивилизация, а по-скоро немислими безсмислици.
Не се предполага, че този индиански рибар има идеален, дори не и добър живот. Зъбоболът за него може да ужасно преживяване, а стомашната болка може да го убие. Той често гладува, но не се убива заради неща, които не го засягат пряко.

... ... ...
Подготвих тази публикация дни преди обявяването на извънредно положение в страната. Сега изборът ми ми изглежда пророчески и знам, че по-съвършен пасаж няма да срещна.

Вероятно т.нар. цивилизовано общество има нужда от подобни стрес-тестове. Да си припомним кое е ценното в живота, да си дадем сметка колко всъщност ни е нужно... да достигнем мъдростта на индианеца от Залива...

четвъртък, 22 март 2018 г.

Честит рожден ден, Блогче, с Публикация No 250 (едно пролетно стихотворение)


В шеги и закачки се изтъркули още една блог-година... Видях, че съм близо до 250 и признавам, че изчаках, за да е по-ефектно :)
Предимно за мен, естествено. Както казва моята вдъхновителка и главна виновничка да се захвана с блогстване - Боряна, пишещият блога е и основният му потребител. И наистина, понякога се сещам за нещо, потърсвам го и обикновено попадам и на други стари работи, за които отдавна съм забравила. Зачитам се в спомените си и се чудя как е възможно - толкова емоции в момента, а после всичко потъва под пясъците на времето...
Например, празничният поздрав отпреди 4 години. Съвсем го бях забравила и не мисля, че оригиналът се пази някъде. Много вероятно да е бил в някоя тетрадка, отдавна заминала за рециклиране... Колко ли неща са безвъзвратно изгубени преди блога?..
Напоследък подхванах още няколко подобни начинания, отделяйки тортите, цветята и пътешествията, които напоследък нямат толкоз чак приказен оттенък...
Макар също да си ги обичам, това трудно може да бъде изтикано от първото място в сърцето ми. Книгите са голямата ми любов, а приказните моменти в живота са единственото, заради което си струва човек да живее.
Но стига философии!

Неотдавна си спомних строфи от детско стихотворение, което научих от майка си, когато бях много малка. Въртях, въртях в ума си отделни строфи и лека-полека май го възстанових. Разбира се, първо опитах да го намеря в Интернет, защото се чудех чие е и как се казва, но уви, нищичко не открих... Така че, приемам всякакви подсказки!

Вей Южнякът и отвява
струпания сняг и лед.
Хей прелитат лястовички,
носещи от юг привет.

Тях ги китна Пролет праща
с писъмце до нази тук.
В него пише, че отдавна
тя е трънала от Юг.

Срамежливото кокиче
думите са в туй писмо.
Слънцето с зарите ясни
писало ги е само.

Пъстрооки теменужки
запетайките са там
Удивителна накрая -
мъдри се божурът сам

Китка му е росен здравец,
розата му е печат.
От писмото лъха младост,
вее нежен аромат.

Мисля, че ми се губят някакви цветя и препинателни знаци, така че сигурно пропускам поне един куплет, но засега - толкоз от мен!

Честита Пролет!

~~~~~~~~~~~~~
А тортата, разбира се, е по случай друг - по-важен и специален, рожден ден :)

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Малкият мъж


Следващите за наваксване са тези книжки. Не знаех, че съществуват до началото на 90-те, когато налетях на тях на "Славейков" и веднага ги купих за малкия си тогава брат. В интерес на истината не съм попадала на други издания оттогава, но грешката може да моя. Нямам свястно издание от споменатия период и това обяснява лошото качество и на тези двете.
По онова време братът беше все пак достатъчно голям, за да ги чете сам, а аз откривах сериозната литература и наваксвах с тежки класики. После са се позабутали и когато ги изрових за дъщеря си, тя вече имаше други интереси. Въпреки страстта си към някои книги и автори (особено Кестнер!), старая се да не й натрапвам вкусовете си. И книжките така са си останали непрочетени от мен.
Навреме или не, никога не е неподходящо Кестнер да ни напомни за същественото в живота...
Ето, макар и с други очи, и с друго сърце, дойде им ред!


сряда, 4 октомври 2017 г.

Ерих Кестнер и Емил

Споменавала съм Ерих Кестнер неведнъж. Обожавам както произведенията му за деца, така и тези за възрастни. Малко писатели могат и двете. През годините старателно събрах всичко, издадено от него на български. Не съм учила немски, за което малко съжалявам единствено, когато става дума за Кестнер. Сигурно е страхотно да го четеш в оригинал! Пък и тогава бих имала шанса да прочета много повече вместо да драпам само за преводните.
За съжаление не съм успяла да прочета дори преведените му детски романи навреме. Тогава набавянето на желана книга не беше толова лесно, както сега... Напоследък реших да наваксам, въпреки че съм установила, че и най-великото литературно произведение трудно се оценява, ако не е прочетено на подходящата възраст...
Все пак, ето с какво се захванах най-напред:




























---
За нетренираните Кестнер е неразбираем или направо скучен, знам... Много високо вдигнати вежди съм видяла, обсъждайки темата. Така де, няма екшън, няма интрига, няма неочакван край! Даже невинаги хепи енд е осигурен... Но тъкмо затова го обичам! Човешки истории - често със съвсем очакван край, напълно житейски истории. А в живота има от всичко. И можем да го понесем само с чувство за хумор.
Винаги честен, никога нравоучителен, Кестнер много ни развеселява, мъничко ни натъжава и винаги ни прави по-добри!

събота, 22 юни 2013 г.

Неочаквана ваканция

Блогът ми е приказното местенце в недотам приказния ми живот. Но последните седмици животът в България стана особено не-приказен. Не мога да нямам позиция, но не искам да нарушавам собствената си концепция, а още по-малко - да се правя, че не се случва. Така че приказки, торти и цветя ще почакат.
Върнах се 20 години назад. Страхувам се, че след още 20 детето ми може да е на моето място. Блогът излиза в "почивка", а с надеждата, че след бурята все пак ще изгрее слънцето и ще ни се усмихне ярката дъга,  аз отивам на портест!











четвъртък, 18 октомври 2012 г.

ТОРБАЛАНЦИ (от Елин Пелин)













Много любима книжка от детството ми, а дори не съм съвсем сигурна защо. Мисля, че ми я купи баба ми, а те с дядо толкова рядко имаха възможност да ми купят нещичко... Струва ми се, че затова толкова много я ценях.
Тези дни се навършиха годишнини от смъртта им. Това е моят начин да ги помена и тази година. С много обич.

понеделник, 9 юли 2012 г.

Юлско - юбилейно!

Tакааа... не само принцесата, а и кралицата се "окръгли" тази година. По-точно в началото на юли.
Като виден читател и книголюбител, Solo получи електронен четец! Твърде сложен за вкуса на Solo, но избиран и подарен с много мерак от най-скъпите на сърцето й хора, така че Solo е много горда и щастлива с новата си придобивка:


Ето така осъмнах на празника:


Под творчеството на дъщеря ми се крие четецът. Самата дъщеря е на Фестивал на изкуствата на морето и много ми липсваше на празника, но Голямото изкуство иска жертви, нали така?
Когато се върне, ще хапнем и торта. Така се разбрахме - никаква торта без моето момиче :)

Получих и много страхотни подаръци от още по-страхотните ми приятели, като най-хубавото, разбира се, беше, че споделиха с мен празника ми!

Това са ми цветята - в съседство с празничната трапеза:


А това - букетът от родителите ми:


Хубаво нещо са рождените дни!!!




неделя, 11 декември 2011 г.

МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА (от Х.К.Андерсен)

Това е може би приказката, която ме вълнува най-много. Винаги, та до ден днешен. Не мога да я чета на глас, защото почвам да плача, преди да стигна до края. Но наум мазохистично съм я чела хиляди пъти, а явно не само аз, защото кориците липсват. Сигурно затова обичам Андерсен толкова много - никога не ме лъгал, че животът е прекрасен.
Илюстрациите са на Рудим - също голям майстор в жанра. Книжки, изобразени с неговата четка предстоят съвсем скоро :)

Публикувала съм и един български вариант, който също ми докарва сълзи (макар и по-лесни за овладяване), въпреки щастливия си край.