Показват се публикациите с етикет слънце. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет слънце. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 март 2018 г.

Честит рожден ден, Блогче, с Публикация No 250 (едно пролетно стихотворение)


В шеги и закачки се изтъркули още една блог-година... Видях, че съм близо до 250 и признавам, че изчаках, за да е по-ефектно :)
Предимно за мен, естествено. Както казва моята вдъхновителка и главна виновничка да се захвана с блогстване - Боряна, пишещият блога е и основният му потребител. И наистина, понякога се сещам за нещо, потърсвам го и обикновено попадам и на други стари работи, за които отдавна съм забравила. Зачитам се в спомените си и се чудя как е възможно - толкова емоции в момента, а после всичко потъва под пясъците на времето...
Например, празничният поздрав отпреди 4 години. Съвсем го бях забравила и не мисля, че оригиналът се пази някъде. Много вероятно да е бил в някоя тетрадка, отдавна заминала за рециклиране... Колко ли неща са безвъзвратно изгубени преди блога?..
Напоследък подхванах още няколко подобни начинания, отделяйки тортите, цветята и пътешествията, които напоследък нямат толкоз чак приказен оттенък...
Макар също да си ги обичам, това трудно може да бъде изтикано от първото място в сърцето ми. Книгите са голямата ми любов, а приказните моменти в живота са единственото, заради което си струва човек да живее.
Но стига философии!

Неотдавна си спомних строфи от детско стихотворение, което научих от майка си, когато бях много малка. Въртях, въртях в ума си отделни строфи и лека-полека май го възстанових. Разбира се, първо опитах да го намеря в Интернет, защото се чудех чие е и как се казва, но уви, нищичко не открих... Така че, приемам всякакви подсказки!

Вей Южнякът и отвява
струпания сняг и лед.
Хей прелитат лястовички,
носещи от юг привет.

Тях ги китна Пролет праща
с писъмце до нази тук.
В него пише, че отдавна
тя е трънала от Юг.

Срамежливото кокиче
думите са в туй писмо.
Слънцето с зарите ясни
писало ги е само.

Пъстрооки теменужки
запетайките са там
Удивителна накрая -
мъдри се божурът сам

Китка му е росен здравец,
розата му е печат.
От писмото лъха младост,
вее нежен аромат.

Мисля, че ми се губят някакви цветя и препинателни знаци, така че сигурно пропускам поне един куплет, но засега - толкоз от мен!

Честита Пролет!

~~~~~~~~~~~~~
А тортата, разбира се, е по случай друг - по-важен и специален, рожден ден :)

вторник, 1 юли 2014 г.

July Morning

Моят личен Джулай Морнинг...




Преди година, навръх рождения си ден, сбъднах още една своя мечта - да посрещна изгрева на морето. Е, не съм родена на 1.07., но е близо, така че се брои, а и този си беше само за мен :)

Беше фантастично!!!

събота, 17 септември 2011 г.

Краят на лятото

В края на август направихме една дълго умувана екскурзия... След леко изнервящо измъкване от България през Връшка чука и въртене из Зайчар в търсене на път за Белград, хванахме магистралата и минахме Сърбия транзит, както и Унгария до първата ни спирка...

...Будапеща, моя стара любов...



...последвна от Мосонмодяровар /дано го изписвам правилно на български/, където мислехме, че само ще преспим, а не ни се тръгваше...



...сетне Братислава...



...и Бърно...



И така, веднъж добрали се до Германия, започнахме с Хале (на река Заале). Индустриално градче, което бива, но е по-скоро в стил "тежък соц". Има си хубав централен площад, но той е станал пазарен и макар това да придава колорит, отнема от чара.
Там се намира и грандиозната градска катедрала, където имахме късмета да послушаме орган. Малкия. Не мога дори да си представя какъв звук вади големият!



Там има и шоколадова фабрика с Музей на шоколада, който ние прилежно посетихме. М-м-м! :)
Много красиви (и вкусни) неща видяхме, пипнахме, помирисахме, опитахме и снимахме. Има и коридор с видимост към един от цеховете на фабриката.
А това е само един малък пример за шоколадов шедьовър:



За мой късмет има и музей на Бийтълс! За мен беше уникално преживяване, защото съм фен. Но снимките не са показателни, а емоции трудно описвам.



Мерзебург е китно малко градче с красиви паркове и приказно езерце с патици и лебеди, запазило доста от миналото си.
Замък, около който е възникнал и расал градът (сега е административна сграда):



...красива катедрала...



...и разни кули, като тази е по-впечатляваща:



Дрезден... обикнала съм този град много преди да го видя, благодарение на Ерих Кестнер. Това е неговият роден град, за който той говори с много обич в автобиографичната си книга "Когато бях малко момче". Копнеех да го видя и очаквах много. Но очакванията ми бяха нищо в сравнение с това, което е този великолепен, величествен град, вдигнат отново от руините след бомбардировките през Втората светивна война!
Това е градът на Фридрих Август...



...на зашеметяващия Цвингер...



...и разбира се, на Фрауенкирхе...



Естествено, моята голяма немска цел беше музеят на Ерих Кестнер в Дрезден. Това беше и големият ми провал на плановете - оказах се в Дрезден в почивния ден на музея...



За пълнота на повествованието ще спомена и завода на VW, където не ходих. Там беше останалата част от компанията, докато ние с щерката безуспешно атакувахме току-що споменатия музей.



Варнемюнде беше втората ми голяма цел в Германия - също свързана, естествено, с Ерих Кестнер. И по-точно с неговата "Изчезналата миниатюра". И там също преживях голямо разочарование, защото - не можейки да прекося Балтийско море до Дания с ферибот, се надявах поне да се топна в него, но, уви, тъкмо там времето рязко се влоши и видях града през дъждовните капки, навлечена с 3 якета...
Варнемюнде е симпатично курортно градче или нещо като квартал на близкия Росток (Рощок, както се споменава във въпросната книга), кокетно и неблестящо с някакви изключителни забележителности, освен фара...



...и, естествено, пристанището:



Лошото време ни даде възможност да видим и Росток, за където нямахме никаква предварителна информация. Изненадахме се много приятно, а и случихме пазарен ден, та видяхме много интересни неща по сергиите.
Тук изборът ми е този площад с фонтан и градската катедрала в дъното...



...и този по-различен магазин, който видяхме, прекосявайки търговската улица и зяпайки споменатите сергии:



Почти не успявахме да отделяме време за храна. Хапвахме предимно на крак. Само тук, близо до Росток - в Бродерсторф, където отседнахме, смогнахме да седнам в ресторнант. Изключително приятно място, където дори играхме 'бундес кегелбан' /Bundes Kegelbahn/:



Тъй като Берлин не е загадка, избирам една малко панорамна снимка, която много харесвам...



...и една, която направих специално, защото обхваща основните символи на града:



Посетихме Музея на мадам Тюсо, където беше забавно, дума да няма, но не толкова впечатляващо, колкото очаквах:



Ето я и самата мадам Тюсо с една сръчна помощничка :)



В Лайпциг денят ни мина в зоопарка. Това беше едно неочаквано околосветско пътешествие, което не се описва нито с думи, нито със снимки.
Мисля, че от животните най-много харесах тукана:



А най-много исках да видя на живо жирафи. Ето ги:



За самия град почти не остана време. Все пак, видяхме красивата Томаскирхе...



...с паметника на Бах пред входа на църквата:



После, уви, си тръгнахме. Пътем минахме през Регенсбург - прелестно Дунавско градче...



...където явно миниатюрата е гордостта на традиционните занаяти. Един пример:



Прекосихме австрийските Алпи през едни зашеметяващи тунели и нощувахме в Грац, току преди границата със Словения. Снимките ни са почти само вечерни и нощни...



...и откровено нощни, като с тази се гордея особено много:



От последвалите Словения, Хърватия и Сърбия имам само снимки, правени в движение, така че слагам точка тук.

вторник, 4 януари 2011 г.

"МОЕТО" ЗАТЪМНЕНИЕ

Нямах фотоапарат, нямах предпазно средство и се молех за мъгла, облаци или какво да е, дето да го играе филтър. Имаше, мерси! Зяпах до болка, но се сетих по едно време, че имам сносна снимачка на телефона. Повечко мацанко излезе, ама с телефон на 4-5 години - толкоз! На 100% личи съвсем прилично, според мен.
Не можах да реша коя е най-малко мазаната снимка, та слагам 2:

Малко преди видимия максимум:



Малко след него:



Баш максимума нещо го продремах, май... Нека не анализираме причините! :)