Показват се публикациите с етикет рожден ден. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рожден ден. Показване на всички публикации

неделя, 22 март 2020 г.

10 години по-късно...

...реших да отбележа годишнината с това, с което започнах - нещо от Стайнбек. Огледах си книгите, но нищо не ми просветна. Наскоро препрочтох една и тъкмо подхванах друга - надявах се там да изскочи нещо. Но паралелно чета и нещо, нечетено досега - Морето на Кортес. Не успях да си намеря преводен екземпляр и накрая "трябваше да се задоволя" с оригинала ;)
И съвсем навреме един пасаж привлече вниманието ми. Е, преди него със сигурност е имало и други и вероятно до края може да срещна съвършения, но този бил с късмет - изпречи ми се в правилния момент.



Това е оригиналът, пресниман от електронния ми четец, а по-долу е преводът. Последният е мой, та сигурно хич не звучи като Стайнбек, но дадох всичко от себе си и критики не приемам :)

...Малко нещо се променя тук, в Залива. Струва ни се, че би било много трудно да учудим тези хора. Танк или брониран конник би предизвикал същата реакция - умерен и намаляващ интерес. Храната е трудна за набавяне и човек води вътрешен живот, тясно свързан с времето, като родственик на слънцето, подвластен на бурите и болестите. Нашите вещи, механичните играчки, които отнемат толкова много от времето ни, и така ни занимават и удивляват, ще бъдат оценени точно както заслужават - хитри играчки, но без връзка с реални неща. Интересно би било да се опитаме да обясним на някой от тези индианци внушителните си проекти, страхотните си возила, фантастичното производство на стоки, които не могат да бъдат продадени, купищата притежания, които заробват цялото население с дългове, тревогите и нервите, с които отглеждаме и възпитаваме невротични деца, които не могат да намерят мястото си в този сложен свят, защитата на страната срещу отчаяна нация от завоеватели, развалата, загубите и смъртта, необходими, за да опазим шантави неща, науката, която работи, за да добием знание, и движението на хора и стоки противно на наученото. Как може някой да накара един индианец да разбере лекарството, което спасява болния от сифилис и газът и бомбата, които го убиват, когато вече е здрав, армиите, които градят здраве, за да бъде смъртта по-активна и жестока. Много е възможно за невежия индианец това да не са доказателстава за велика цивилизация, а по-скоро немислими безсмислици.
Не се предполага, че този индиански рибар има идеален, дори не и добър живот. Зъбоболът за него може да ужасно преживяване, а стомашната болка може да го убие. Той често гладува, но не се убива заради неща, които не го засягат пряко.

... ... ...
Подготвих тази публикация дни преди обявяването на извънредно положение в страната. Сега изборът ми ми изглежда пророчески и знам, че по-съвършен пасаж няма да срещна.

Вероятно т.нар. цивилизовано общество има нужда от подобни стрес-тестове. Да си припомним кое е ценното в живота, да си дадем сметка колко всъщност ни е нужно... да достигнем мъдростта на индианеца от Залива...

събота, 29 февруари 2020 г.

Вече на 18?!

 /вкъщи/

 /на танци/

/за парти/

неделя, 7 юли 2019 г.

Още един рожден ден или импровизацията винаги печели


Рожденият ден - както винаги през юли, беше моят. За разлика от друг път, обаче, нямах порив за нескончаемо празнуване и казах, че искам само пикник, предвид почивния ден.

Освен пикник, естествено, получих и малки подаръчета, които са много по-ценни от всеки други, защото са ръчно изработени, уникални и изцяло съобразени с това, което харесвам. Включително украсата на тортата, която...


...аз пък направих напълно импровизирано с каквото ми попадна пред погледа за половин час предната вечер с единственото намерение все пак да придам грам празничност на случая. И защото много обичам моите хора, а те много обичат торта :)
Аз я сътворих за нула време, почти сигурна, че ще е вкусна, и я връчих на обичайния заподозрян да я направи красива. С каквото беше изостанало в едно чекмедже, а именно червени кокосови стърготини. Негова си работа как :)
И получих червен миньон! Много обичам миньоните... ама като казам много, да се разбира чак малко прекалено :) И останах изключително доволна!
А тортата беше божествена! Както и целият ми импровизиран празник...

сряда, 20 февруари 2019 г.

You are the Dancing Queen...

Young and sweet, only seventeen...


четвъртък, 22 март 2018 г.

Честит рожден ден, Блогче, с Публикация No 250 (едно пролетно стихотворение)


В шеги и закачки се изтъркули още една блог-година... Видях, че съм близо до 250 и признавам, че изчаках, за да е по-ефектно :)
Предимно за мен, естествено. Както казва моята вдъхновителка и главна виновничка да се захвана с блогстване - Боряна, пишещият блога е и основният му потребител. И наистина, понякога се сещам за нещо, потърсвам го и обикновено попадам и на други стари работи, за които отдавна съм забравила. Зачитам се в спомените си и се чудя как е възможно - толкова емоции в момента, а после всичко потъва под пясъците на времето...
Например, празничният поздрав отпреди 4 години. Съвсем го бях забравила и не мисля, че оригиналът се пази някъде. Много вероятно да е бил в някоя тетрадка, отдавна заминала за рециклиране... Колко ли неща са безвъзвратно изгубени преди блога?..
Напоследък подхванах още няколко подобни начинания, отделяйки тортите, цветята и пътешествията, които напоследък нямат толкоз чак приказен оттенък...
Макар също да си ги обичам, това трудно може да бъде изтикано от първото място в сърцето ми. Книгите са голямата ми любов, а приказните моменти в живота са единственото, заради което си струва човек да живее.
Но стига философии!

Неотдавна си спомних строфи от детско стихотворение, което научих от майка си, когато бях много малка. Въртях, въртях в ума си отделни строфи и лека-полека май го възстанових. Разбира се, първо опитах да го намеря в Интернет, защото се чудех чие е и как се казва, но уви, нищичко не открих... Така че, приемам всякакви подсказки!

Вей Южнякът и отвява
струпания сняг и лед.
Хей прелитат лястовички,
носещи от юг привет.

Тях ги китна Пролет праща
с писъмце до нази тук.
В него пише, че отдавна
тя е трънала от Юг.

Срамежливото кокиче
думите са в туй писмо.
Слънцето с зарите ясни
писало ги е само.

Пъстрооки теменужки
запетайките са там
Удивителна накрая -
мъдри се божурът сам

Китка му е росен здравец,
розата му е печат.
От писмото лъха младост,
вее нежен аромат.

Мисля, че ми се губят някакви цветя и препинателни знаци, така че сигурно пропускам поне един куплет, но засега - толкоз от мен!

Честита Пролет!

~~~~~~~~~~~~~
А тортата, разбира се, е по случай друг - по-важен и специален, рожден ден :)

петък, 23 февруари 2018 г.

Ерих Кестнер за деца



А днес е рожденият ден на Ерих Кестнер. Струва ми се подходящо да спомена детската му литература.


Преди години бях в книжарницата на къщата-музей в Дрезден и просто си умрях от мъка, че не владея немски... С много усилия съм успяла да се снабдя с цялото му преведено на български творчество. Напоследък представих негови книги, които бях пропуснала в детството си. Ето и останалите.
Емил и тримата близнаци - част от вече представена книга.
.

 Двойната Лотхен - моята любима Кестнерова книга.



 Антон и Точица - също много специална за мен и много типична за творчеството на автора.

 Хвърчащата класна стая - не е фантастика, а книга за весели момчета :)

---
И като е дума за момченца, да споменем и Малкият мъж, вече намерил място в отделна публикация.

---
Следва едно късно появило се на българския пазар много луксозно издание, кс което сдобих дъщеря си, но сега е част от личната ми колекция:





















---
Автобиографична книга на Ерих Кестнер, която ме заведе в Дрезден - изключително четиво, което препоръчвам главно за възрастни, не толкова за деца...



---
Много симпатичен сборник с разни приказки, разкази и части от романите по-горе, а подозрим, и от такива, които не съм удоволствието да прочета поради липса на превод...










---
И още един прекрасен сборник, също много ново и елегантно издание, който съдържа както произведения за деца, така и такива за възрастни, за които ще стане дума по-нататък.
Използвала съм части от него в по-стари публикации, посветени на или във връзка с Ерих Кестнер.
От него разбрах, че Кестнер е писал и поезия.



Някои от произведенията се появяват във всяка сбирка. Едно от тях ще споделя тук скоро в цялост. Разплаква ме всеки път. Затова обичам автора!