Приказки от вчера, днес... (и утре?): цветове

Показват се публикациите с етикет цветове. Показване на всички публикации

събота, 15 юни 2013 г.

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013

Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/

/по някое време на втория ден/

За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:

Единият вид също се представя достойно по темата :

Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

сряда, 15 май 2013 г.

№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013

Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:

Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)

Цъфна ми и още един подарък за същия РД:

В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)

Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:

Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)

Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:

Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)

Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:

Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)

Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:

Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)

А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Тралала-тралала, на рожден ден ела!

Моята рибка порасна с още една година. Вече е висока почти колкото мен, но още се радва на нескопосаните ми творения :) Съвсем скромната торта (всъщност кремче, желирано върху бишкоти във форма за торта) декорирах за разкош с купешка шоколадова риба и нарекох "Езерце".

Беше си чист късмет да случа именно такава риба. Бях отишла да купя захарна пчеличка за празничната закуска - мини-кексче, върху което да я залепя с помощта на обилна доза течен шоколад. Взех последната и се ужасих от мисълта, че можеше и да няма. С друга фигурка нямаше да е същото, защото откак се е родила, тя си е нашата Пчеличка, въпреки зодията си :)

Надявах се да харесам и някакви фигурки за тортата. С влизането я видях - рибка в пчелни цветове! Също единствена! Явно беше щастливият ми ден - това разреши и терзанията ми каква да бъде тортата :)

Тази година направих и несметно количество мини-кексчета (много ме бива!) за почерките в училище и клуба по танци. Ето такива:

Предстои ми да направя и още, защото купонът ще бъде чак в неделя :)
Кошничката преди това беше пълна с "Календар за Рожден Ден". А именно: от началото на месеца, по аналогия с Коледните календари, за всеки ден до рождения имаше по едно малко подаръче.

Самата кошичка ни беше подарък от Кръстницата, т.е. в нея тя ни донесе коледните подаръци. Аз толкова се зарадвах, защото винаги тайно съм си мечтала да получа подобен подарък, че забраних да се пипа украсата, вкл. шоколадовите камбанки. Само тях свалих, когато кошницата тръгна да обикаля квартала, пълна с кексчета :)

А цикламата, която напоследък е неизменен герой на моите излияния, вече достигна пълния си блясък. Важно е да я спомена именно сега, защото я получих на същия ден преди цели 3 години и тя надмина и най-смелите ми очаквания.

И понеже така и така стана дума за цветя, нека кажа колко приятно ме изненада тези дни и един от любимите ми кактуси - подарък от Боряна, посаден в саксийка (ех, не се вижда!), рисувана от така споменатата Кръстница.

Навръх Рождения ден засякох изненадващи цветове и на исусовия венец...

...и на любимата ми бегония. Току до нея се вижда смътно нещо, което също ми дава големи надежди - ябълка, поникнала от семка, която може да имам шанс да отгледам като бонсай...

петък, 14 декември 2012 г.

В предколедните уикенди...

Искаше ми се да направим нещо специално за аржентинските ни приятели и Коледата е чудесен повод. И нали имахме положителен опит, изработихме им "вълнена бутилка". Не знам как изглежда тя на непредубеденото око, но аз много си я харесвам!

А неотдавна реших да отделя поне веднъж малко време и за курабийки. Не бях правила от стотина години. Брат ми беше по-голям късметлия от дъщеря ми. На нея й бяха сефте мамини курабийки... Станаха страхотни!

В някакъв следващ уикенд съвсем без повод експериментирах с пандишпан. Предният ми опит беше пълен провал и сега реших да "подобря" рецептата с малко набухвател. Много се гордея с резултата - трябва да го патентовам! И много ме е яд, че забравих да го снимам. Даже готовата торта снимах чак след като изядохме първата четвърт. Кремът, разбира се, беше любимият на дъщерята "йогурт", като и този път рецептата измислих в движение. Беше най-успешният досега: банан, смлян на пюре, заквасена сметана, кисело мляко и кафява захар. Аз банани не обичам, но комбинацията беше приятна дори за моя вкус. Кафявите петна вътре са от кафе, но явно не е било достатъчно, защото не се усещаше. За съжаление...

събота, 8 септември 2012 г.

Малко арт, домашно производство

По време на отпуската ни миналия месец дъщеря ми много се впечатли от нещо занаятчийско, за което реших да не дам 10-15 лева и да го наричаме "сувенир", а й предложих да си го направи вкъщи и да го наричаме "лично творчество". Мъничко помогнах et voila! Мисля, добре й се получи: