Показват се публикациите с етикет времето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет времето. Показване на всички публикации

петък, 22 март 2013 г.

Честита Първа Пролет!



Моята дъщеря има някои таланти, но литературният едва ли е сред тях. За добро или за зло, тя е доста прозаично дете. Което съвсем не означава, че на света има по-добро, умно и хубаво от моето, разбира се! :)
Този месец, обаче, тя написа първото си стихотворение и нямаше търпение да ми го прочете, та се наложи да го чуя за първи път по телефона :)
Стори ми се подходящо с него да отбележа началото на пролетта, както и 3-я рожден ден на моя скромен блог.

СЕЗОНИТЕ

Сезоните -
като песен те се леят,
Настроението на хората умеят
те да сменят,
Пролет - веселяшки дни,
лято - времето на късите поли,
есента - благоухайна
и зимата - омайна...

(май не е довършено, но няма значение)

~~~~~ ~~~~~ ~~~~~

А снимката е правена по-рано същия месец по друг повод. Това е цветът на бегонията ми, която не върви много добре напоследък, но въреки това ме радва с цветовете си. Мисля, че й дължа по-голяма саксия...

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

ЧБМ


Избрах това безлично съкращение, защото наблюденията и въпросите ми от миналата година са си все същите, че и по-горчиви...


Все пак, да сме живи и здрави, и от камък по-корави,
да сме бели и червени, бодри, весели и засмени!

четвъртък, 1 март 2012 г.

Жива ли е Баба Марта?


На пръв поглед въпросът ми е абсурден. По-жива е отвсякога, ще речете. Я виж, какво изобилие! Но аз не мисля така. Сутринта, вървейки към работата и пътувайки в метрото, срещнах - както обикновено, стотици, може би хиляди хора. От тях само 5-6 имаха мартенички. Подминах поне 20 сергии за мартеници. Нито един търговец нямаше. Минах и край десетки витрини на магазини и заведения. Нито една не беше украсена макар с една мартеничка. Само един магазин за бельо беше изложил бялото и червеното. Може би - остатък от изконно българския празник, който пищно посрещнахме преди 2 седмици, Св.Валентин...
Принципно избягвам да коментирам комерсиалността на всякакви световни и откровено вносни празници, както и уместността на последните, та дори и азиатския произход на сувенирите и украсата за християнските и българските такива. Замълчавам и за китайския кич, който ни предлагат стръвно гореспоменатите търговци...
Но този път усетих, че едва сдържам сълзите си. Какво се случи, хора?!

вторник, 22 юни 2010 г.

Не особено приказно...



Снощи едни такива страховити гледки се виждаха от прозорците ни...