Още един рожден ден или импровизацията винаги печели

Рожденият ден - както винаги през юли, беше моят. За разлика от друг път, обаче, нямах порив за нескончаемо празнуване и казах, че искам само пикник, предвид почивния ден.

Освен пикник, естествено, получих и малки подаръчета, които са много по-ценни от всеки други, защото са ръчно изработени, уникални и изцяло съобразени с това, което харесвам. Включително украсата на тортата, която...

...аз пък направих напълно импровизирано с каквото ми попадна пред погледа за половин час предната вечер с единственото намерение все пак да придам грам празничност на случая. И защото много обичам моите хора, а те много обичат торта :)
Аз я сътворих за нула време, почти сигурна, че ще е вкусна, и я връчих на обичайния заподозрян да я направи красива. С каквото беше изостанало в едно чекмедже, а именно червени кокосови стърготини. Негова си работа как :)
И получих червен миньон! Много обичам миньоните... ама като казам много, да се разбира чак малко прекалено :) И останах изключително доволна!
А тортата беше божествена! Както и целият ми импровизиран празник...

Happy Birthday, Sweet Sixteen!

Ами... точно в полунощ - кой по хавлия, кой по пижама, потанцувахме в акомпанимент на Нийл Седака, а после дойде ред на подаръците :)
Бяха във формат "кутия в кутия", за да е отварянето сложно и бавно, шумолящо и забавно, и вълнението беше голямо.

Имаше и картичка - напълно в контекста на малка част от подаръка и съвсем в унисон с природата на рожденичката, откак се е закрепила на краката си.

На сутринта изненадите продължиха с...

...нещо, което направихме лично, защото прилежно изучава корейски език и култура и е много запалена по всичко корейско...

...и Прасковките, вместо торта...


Е, прасковките не бяха дотам неочаквани, защото направата им отнема време и място, а и бяха предвидена почерпка за репетиция (как без танци на рождения ден?!), но свещичките внесоха елемент на изненада.
Торта ще има чак за партито в събота и ако усилията ми дадат резултат, ще разкажа и за това.

После делничният ден тръгна на бързи обороти. Закуска с прасковки, Нийл Седака, домашни, обличане, наздравица в часа на раждането, Нийл Седака, пица, багаж, бонбони, училище, репетиция, китайско, сладолед, Нийл Седака... и най-специалният ден беше зад гърба ни... :)

Честит рожден ден, моя сладка шестнайсетгодишна!

Коледа е!

Да е весела и честита на всички!
Макар и поотраснало, детето ни все още се радва на Коледния си календар. Или поне оценява старанието ни.
Като беше малка, изработвахме го ръчно, но последните години ползваме купен. Оказа се дефектен - липсват му 2 от ръкавичките (3 и 18), затова добавям истински на тяхно място, които после могат да се носят. Във всяка има малко лакомство (тази година това са някакви доста ефектни и големи насипни бонбони) и късметче. Тазгодишните късметчета съдържат мъдри мисли и лично ги изработих. Ето така:

Това пък е красива декорирана меденка, купена от една сладкарница единствено поради факта, че ми легна на сърцето - толкова е сладка!

Допълваме коледното настроение с нашата имитация на камина. В коледната утрин чорапът винаги едвам се крепи на мястото си ;)

---
Преди Коледа пък традиционно развихме и малко благотворителност.
Жълти стотинки:

Готовата торбичка...

...се присъедини към останалите на един от сборните пунктове - щанд на Панаира на книгата:

/вижте още и тук/

---
...и под формата на храна за базара в училище:

 ...маслени соленки...

  ...хрупкави соленки...

...шоколадов кейк...

/за рецептите: ето тук!!!/

Завръщане

Много време мина. Приказното ми местенце замръзна миналата зима по ред причини. Те вече не са актуални, така че дойде моментът да го събудя...
Защо не с красива гледка от Беклемето?

Пропуснах да споделя прекрасни спомени от прелестни места последните 2-3 лета, но може би някога ще им направя ретроспективен преглед. Красотата няма давност.
Като е реч за красота, ето как ме зарадва една миналогодишна покупка, от която не знаех какво да очаквам:

Еустомата, купена от супермаркет, взе, че цъфна отново! И до края на сезона ще имам още с какво да се похваля - по всичко личи :)

А още по-рано през месеца посрещнах поредния си рожден ден и хапнахме една такава:

Сега имам няколко чудни детски книжки предвид и се надявам първата да се появи тук до няколко дни. Стискайте палци!

Св. св. Трифон и Валентин

Идеята за заглавието е на моята приятелка Валя. Не съм я питала може ли да го ползвам. Просто й заявих, че няма начин оттук нататък да спомена другояче този празник :)

Чуднa йогуртова "торта" приготвих. Освен красиaв, беше и божествено вкуснa. И най-важното - ужасно бързa и леснa.

Вечерята беше скромна, бърза и импровизирана, но с въображение :)

И много вкусна! Нямахме си сърчица, но поканихме едни калинки да споделят трапезата ни :) Изобщо - всичко за сърцето! Имахме, разбира се, и червено винце, за да са уважени и двамата светии, а и за да ни е добре и на душите ;)

Раменихме си и дребни "любовни" подаръчета по схемата всеки на всеки. Моите най-съществени бяха вече купени предварително. Умирах си за един еониум, но като ме заведоха в Ботаническата градина да избирам, просто не можах да изляза само с една саксия оттам...

Изцяло тематично е да спомена и точно това сукулентно, което видях, че е споменато и миналата година по същия повод. Тръгна да цъфти пак по същото време.

А като е станало дума за цъфтеж... Един от любимите ми кактуси (споменаван тук неведнъж), пак ми готви големи радости!

 Както и любимата ми бегония!

Ето я отново и въздесъщата ми циклама - постоянен герой на празничните ми публикации. Съвестно отчитам, че този месец стават 4 години, откак я имам, и ежегодно цъфти откъм ноември-декември, та чак до средата на лятото.

Тя опроверга всичко, което някога съм знаела за цикламите:
1/ че са капризни и лесно мрат, и
2/ че е  почти невъзможно да ги накараш да цъфтят отново.

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013

Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/

/по някое време на втория ден/

За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:

Единият вид също се представя достойно по темата :

Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

№200!!! А също, Garden Bloggers' Bloom Day - Май 2013

Не, не е вероятно да отбелязвам въпросния ден ежемесечно, обаче Боряна го прави и ми пуска разни мухи, а моят бонсай (подарък от нея и още една дружка за последния ми РД) взе, че най-после цъфна:

Даже с няколко цвята, но си приличат, та няма да повтарям :)

Цъфна ми и още един подарък за същия РД:

В името на правдата ще спомена, че цъфна преди няколко седмици, но тъкмо тия дни доби тази пищност, така че присъствието му е уместно :)

Червените ми детелини даже взеха да прецъфтяват:

Но между листата се крият още пъпки, които, ако мога да се доверя на опита от минали години, ще ми красят балкона цяло лято :)

Нацъфтяха ми и всички сукуленти, но цветчетата им не изглеждат впечатляващо на снимка. Те и на живо надали будят възторг у не-почитателя. Но аз много си ги обичкам :)
Но пък с поредния си цъфнал кактус не мога да не се похваля! Имам и друг цъфнал, но той си цъфти всяка година, а този не беше цъфтял досега:

Снимах го по вечерно време, затова цветовете са затворени. Съвсем стандартни са, но кактусите са голямата ми растителна любов и всеки цвят ми разтапя сърцето, независимо колко безинтересен може да е за всеки друг :)

Кактуси ли рекох? Явно да, така че тук му е мястото:

Голяма радост ми е този! Зимува навън, винаги мисля, че е измръзнал, но с първите слънчеви той видимо живва и всяка пролет пуска нов ред уши :)

Нека, както си стана обичайно, завърша с над 3-годишната ми циклама:

Цъфти безспир от ноември. На снимката се вижда поредната пъпка, а това, което не се вижда, е, че тя далеч не е единствената, т.е. ще цъфти още поне месец-два :)

А в заключение ще кажа само, че мисля, че казаното по-горе беше чудесен начин да отбележа и поредния си блогов юбилей - това е моята публикация №200!!!

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РОМАНС (от Ерих Кестнер) или Честит 8 март!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Канех се да представя книгата, но все не намирах повод. Докато не я прочетох, не знаех, че е писал и поезия...
А всъщност - не е нужен повод, за да бъде представен Ерих Кестнер! Така че...

Поокъсняла Валентинка

На 14 февруари у нас традиционно празнуваме празника Трифон-Валентин - с много обич и малко червено вино. Вероятно нямаше да се напъна да правя точно торта, но имах спешна нужда от генерална репетиция за задаващия се рожден ден на моята най-голяма любов - моята дъщеря, която е и мой най-верен фен, що се касае до тортите. Тази рецепта, очевидно взета от Моята Кулинарна Библия, стана неин фаворит, защото любимият й вкус за кремове и торти е "йогурт". И желае именно такава торта за рождения си ден. Аз имах един провал и трябваше да съм сигурна, че вторият няма да е на Големия Ден. С помощта на 2 пакета бишкоти за основа и кофичка сметана за обогатяване на крема, тортата стана - по преценка на "експерта", идеална! Това по въпроса за вкуса. А колкото до вида, малко сос от някакво сладко свърши работа колкото да се получи снимка :)

Имахме си и пица - приготвена с готово тесто и много любов. И с кетчуп :) Ушичките трябваше да са малки сърчица, но рисуването с кетчуп явно не е сред неоспоримите ми таланти...

Символите на 2-та празника също не бяха забравени. Тук не се вижда, но едни съвършено ежедневни салфетки, които си купихме наскоро, се оказаха на сърчица и се  вписаха изключително хармонично в картинката :)

В същия ден с много вълнение и радост открих, че явно скоро ще ми цъфне едно от новите сукулентни (аз много обичам кактуси и сукулентни растения). До него се виждат "живите" ми камъчета, каквито за първи път успявам да отгледам.

А цикламата, която по Коледа отново започна да цъфти, вече изглежда така!

...а повода ще го измислим!

Това, за което става дума, не е точно торта. То е един експеримент, който направих по идея и за удоволствие на моята дъщеря, която е една от малкото в света, които безрезервно вярват в моите кулинарсни способности :)

И въпреки това, много се гордея с постигнатото. Защото сама си опекох "блата" и сама си измислих "крема". И даже сама "изпипах" украсата! И още нещо...

Това, всъщност, е тестото на един от най-вкусните сладкиши на света - плодов пай по рецепта на моята скъпа приятелка Лили. Толкова е вкусно, че детето пожела да пробваме да използваме тестото за блат за торта. Речено-сторено!

А нали мнoго обича крем-йогурт, смлях 2 праскови и ги смесих с най-гъстото кисело мляко, което намерих в близкия магазин. Йогурт, моля!

Както и очаквах, то си стана слакиш, намазан с нещо, но се получи приятно на вид и вкусно, което е най-важното, а и ми даде самочувствие, че бих могла да пека блатовете в бъдеще. Все пак, ще си намеря лесна рецепта за пандишпан :) С кремовете работата е по-друга, но за домашни нужди и този вариант е ОК.

Каквото и да си приказвам аз, дъщерята държеше това да бъде торта и аз се пошегувах с нея, че трябва да си измислим някой повод. И докато я мацахме, ми хрумна, че денят отстои точно с 4 месеца от следващия й рожден ден. И предложих да празнуваме това, че става на 10 години и 2/3, което тя намери за извънредно добра причина за празнуване. Посмяхме се, сложихме тортата да поема от "йогурта" в хладилника, а тя отиде на истински рожден ден.

Докато я нямаше, ме осени идеята да наръся малко шоколадови пръчици отгоре за фасон. И тръгнах да привеждам хрумването си в действие. Докато носех пръчиците към тортата, имах просветление свише, така да се каже, и те почти сами застанаха в правилния ред :)

И ето тук идва онова "още нещо", което споменах в началото. Сега... Знаех, че щерката ще се изненада и зарадва. Знаех, че много ще се забавлява. Но определенено не бях подготвена за реакцията й. Ах, реакцията!.. Това беше един от онези мигове, за които човек после цял живот си спомня и съжалява, че не е бил въоръжен до зъби с камери :) И също така, те му припомнят, че не е съвсем напразно на тоя свят...