- - > Тук споделям с ценителите на хубави книги стари издания на детски книжки и мисли за някои любими мои произведения, а също пиша за приказното около мен, и може би дори ще помечтая... < - -
събота, 25 декември 2010 г.
Весела Коледа!
ДЯДО КОЛЕДА
/от Асен Разцветников/
Цял потънал в сняг и скреж,
той дошъл със тих вървеж,
поогледал се на прага,
па заудрял със тояга:
- Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Абе, кой живее тук?
Спели всички кротък сън.
Никой нямало навън -
тежки порти да отвори,
да го срещне в равни двори
и да викне с весел глас:
- Ха, добре дошъл при нас!
И в среднощния покой
сам вратите бутнал той.
Казват, нямало ключалка -
ни голяма, нито малка -
що без много „щрак“ и „щрик“
той да не отвори в миг.
Шарко млъкнал изведнъж -
той познал светия мъж.
Влязъл тихом вкъщи госта,
най-напред при бати Коста,
и без много шум да вдига,
сложил блок, бои и книга.
После, благ и зачервен,
той пристъпил къмто мен
и ми турил до кревата
таз писалка и шейната,
кимнал леко след това,
па прибавил и халва.
Спрял при Лалка той тогаз
в тихия среднощен час
и си рекъл:
- Тая Лалка за писалка ми е малка,
а защо са й шейни,
щом е още в пелени?
Рекъл, сложил дар богат -
кукличка и шоколад -
и накрай с усмивка блага
пак прекрачил той през прага
и изчезнал с своя кош
в снежната заспала нощ.
=================
В търсене на това стихотворение, което ми е май любимото коледно, попаднах на тази
ПРИКАЗНА БИБЛИОТЕКА
Определението е от мен, удоволствието - изцяло мое, но с радост ги споделям :)
Невероятно богатство!
петък, 24 декември 2010 г.
Нашата елха
(снимка 1)
От години за Коледа имаме жива елхичка. Мразя пластмасови растения, вкл. изкуствени елхи. Личното ми определение за тях е "фалшиви китки" и го изричам с всичкото презрение, на което съм способна.
Вярно, не сме успявали винаги да ги опазим живи до засаждане, но поне даваме всичко от себе си да спестим безсмисленото отсичане на дръвче. И ползваме едно и също по 2-3години. Имали сме и бонсай. Оказа се трудно да го отгледам... :(
(снимка 2)
(снимка 3)
Тази година все пак старата (сн.2) успя да заживее в двора на една вила (сн.3), така че имахме нужда от нова. Този път взех някакво декоративно иглолистно, което за удобство ще наричаме стайна елха (сн.1), защото истината е, че не знам какво е истинското име :)
И част от Коледната ни украса:
Коледната клечка очакваме да стане гинко-дърво :) Подарък ми е от най-запаления природолюбител, когото познавам.
От години за Коледа имаме жива елхичка. Мразя пластмасови растения, вкл. изкуствени елхи. Личното ми определение за тях е "фалшиви китки" и го изричам с всичкото презрение, на което съм способна.
Вярно, не сме успявали винаги да ги опазим живи до засаждане, но поне даваме всичко от себе си да спестим безсмисленото отсичане на дръвче. И ползваме едно и също по 2-3години. Имали сме и бонсай. Оказа се трудно да го отгледам... :(
(снимка 2)
(снимка 3)
Тази година все пак старата (сн.2) успя да заживее в двора на една вила (сн.3), така че имахме нужда от нова. Този път взех някакво декоративно иглолистно, което за удобство ще наричаме стайна елха (сн.1), защото истината е, че не знам какво е истинското име :)
И част от Коледната ни украса:
Коледната клечка очакваме да стане гинко-дърво :) Подарък ми е от най-запаления природолюбител, когото познавам.
сряда, 22 декември 2010 г.
Предколеден цъфтеж
Около месец преди Коледа нещо приказно се случи! Взеха да ми цъфтят цветя, дето хич не ги очаквах.
Първо: цикламата... Да й се ненадаваш! Подариха ми я купешка през февруари. Цъфтя добре, но след прецъфтяването кой е очаквал циклама от магазина да цъфне пак?! А ето на:
И бегонията от Боряна. Сравнително скоро засадена, тръгнала със страшна сила, тя се счупи от тежестта си. Засадих и счупеното със свито сърце. А всичко се разви светкавично и дори цъфна съвсем не на шега малко преди да падне първия сняг... Красота!
Първо: цикламата... Да й се ненадаваш! Подариха ми я купешка през февруари. Цъфтя добре, но след прецъфтяването кой е очаквал циклама от магазина да цъфне пак?! А ето на:
И бегонията от Боряна. Сравнително скоро засадена, тръгнала със страшна сила, тя се счупи от тежестта си. Засадих и счупеното със свито сърце. А всичко се разви светкавично и дори цъфна съвсем не на шега малко преди да падне първия сняг... Красота!