Все пак, как завърши лятото?

В края на същия месец направихме малко по-дълга екскурзия. Засилихме по магистрала "Хемус" и първата ни спирка беше Луковит. Надявахме се, че все ще има какво да видим. Нямаше. Но все, за да не съм капо...


--- ---





След това за няколко часа се отклонихме от гръбнака на полуострова, страната и главно на нашето малко пътешествие, а именно: мръднахме до Плевен. Нямахме особен късмет с местните забележителности, които масово бяха затворени, но Панорамата си струваше дългия път в жегата.











--- ---

И отново в полите на Предбалкана: Бяла Черква - родно място на баба ми. Родно място на място на Бачо Киро (сн.1), на Цанко Церковски - брат на мой прадядо (сн.2), на Райко Даскалов... Тук е издигнат първият в България следосвобожденски паметник в чест на руските освободители (сн.3). И т.н.
Гостуване на роднини. Още семейна гордост. А също и срамът, колко малко знам за този град и неприятното осъзнаване колко в страни от туризма остава едно толкова интересно кътче от нашата мила родна страна.

--- ---

Дряново. Едно е да си чувал нещо за Колю Фичето или да си видял някъде някой строен от него мост. Друго е да попаднеш почти неподготвен в Дряново. Лично аз, освен дето се препълних с впечатления от най-всякакъв вид, се влюбих в Икономовата къща (строена, разбира се, от великия майстор), но за съжаление снимките не казват нищо. Това е едно от местата, които просто трябва да бъдат посетени.

--- ---





Дряновски манастир: църквата, костницата... Отново. И отново ударихме на камък в опита си да минем дългия участък от пещерата "Бачо Киро". Но не се оставихме да ни завладее отчаянието, а се изкачихме най-отгоре на скалите и видяхме мястото по един съвсем нов (поне за нас) начин - третата снимка.











--- ---










Габрово. Харесвам този град и съвсем целенасочено избрах него за почивка по пътя. Не беше предвидено време за там, но си доставих удоволствието да бъда за малко в Габрово, а някакси съумяхме и да изберем едни от най-интересните централни улици и места, докато търсехме местенце за похапване. Дори то беше много късметлийски намерено и чак не ни се ставаше..

--- ---




Но там, горе, ни чакаше Шипка! И там сме имали неуспешни опити, но този път всичко беше като по поръчка.




От другата страна на върха пътят се оказа отклонен, така че най-неочаквано видяхме и Бузлуджа. Чинията си беше там, извънземни нямаше :)


--- ---










Оттам нататък вече направихме едно малко отклонение към Средна гора. Хисаря е любимо наше място за почивка и то беляза края на нашата почивка. Позволихме се дори няколко мързеливи плажни дни :)
Тук, така да се каже, няма камък, несниман от нас през всичките ни визити в града, но и този път падна щракане. Придържам се към абсолютната класика - "Камилите", а в добавка - нощна снимка на една по-малко известна чешма.

--- ---

Тръгнахме да се прибираме така, че да минем и през Старосел. Не бях ходила на такова място и въпреки самочувствието си човек с богат речник, установих, че думите не ми стигат... Снимките сега изглеждат жалки, но слагам някакви, колкото да не е без хич.

--- ---

Панагюрище. Усещането беше приблизително като в Дряново - знаеш това-онова, но фактически си неподготвен колко хубаво и интересно е там. Само за експозицията на златното съкровище (открита на 8.12.2009 по случай 60-годишнината от намирането му) мога да напиша есе, но няма :)
За съжаление времето вече ни притискаше и оставихме това градче в списъка с бъдещи екскурзии, заедно със Стрелча - място за което разбрахме буквално край табелката с името му на пътя.

И пак с влак - Искърското дефиле и Мездра

Не съм довършила с летните си преживявания, но времето не стига. Защо е така, не е обект на това място, защото тук се говори само за приказно-красиви неща :)
Но все ще стигнем и до това! А до тогава, хем добре се вписва в т.нар. балкански фотопис...

--- --- ---
...докато се завъртим, дойде и 15.09. Вече си имаме второкласничка.

През последвалия уикенд, на връщане от село, отново минахме през Искърското дефиле. Снимки няма точно от това пътуване, но най-безочливо ще приложа някои от старите :)
И понеже напоследък копнежът ми по Дефилето, "разцепило" до долу Стара планина, е особено силен, в Деня на Независимостта аз и дъщеря ми, придружени от моя много близка приятелка-кръстница на току-що споменатата, скочихме във влака за Мездра. От влаковите прозорци се открива съвсем друга гледка, а и има 20-ина тунела :) Пък и обещанието си е обещание!

Повозихме се с влакче, треперихме от страх в тунелите, хапнахме по кебапче на гарата в Мездра, па хванахме влакче наобратно.
На отиване возилото беше пълна, тотална и абсолютна мизерия, но както винаги съм казала, човек и в най-ужасното си преживяване трябва да види и положителен елемент, светлинка. Парадоксално, но факт – в случая тя се яви в лицето на непрогледния мрак, в който пропътувахме повечето тунели, докато някой се сети да щракне копчето ръчно :) Нямаше автоматично включване на осветлението и беше много страшно - точно както аз обичам :)
На връщане бяхме в експрес и беше доста по-уютно и угледно, но за сметка на това реално не усетих тръпката от тунелите. Щерката заспа веднага, така че с кръстницата й си дрънкахме и не обърнахме вече толкова голямо внимание на гледките. Виж, на отиване им отдадохме дължимото. Даже попътувахме прави в коридора, за да е пълно усещането за БДЖ-приключение :) Но най-вече защото така гледката е много по-добра, естествено. Влаковата линия се вие горе високо по скалите и шосето долу, лъкатушещо край Искъра, изглежда смешно и жалко, почти нереално.

И в Мездра... Моят роден град... Странно нещо е животът. Там съм родена, там изживях най-хубавите дни от детството си, а сега всички нишки са безвъзвратно скъсани и дори няма на кого да звънна, за да пием по кафе до обратния влак. Предвид липсата на каквито и да било забележителности, избрах такъв, който ни даде време колкото да хапнем набързо на гарата и да поседнем край фонтаните - кой със сладолед, кой с биричка в ръка :)

Малък балкански фотопис на моето лято

Лятото се изниза... Уж дълго, а се оказа толкова кратичко, ето на - учебната година вече е факт. Уж време за почивка, за отпуски и развлечения, а сякаш не е било, че и да си опиша преживяванията време не остана, да не говорим за "основната мисия"... Уви!
Както и да е, връщане назад няма, а снимките дремят по папките и не е честно да не покажа поне по една от местата, които посетихме. Като се замислих, преживяванията ни бяха с изключително старопланинска насоченост и въпреки че не става дума за цяло пътуване, а за няколко отделни, могат да бъдат обобщени. Вероятно думата "балкански" буди други асоциации, но така ми дойде "отвътре" и смятам така да я оставя :)

И така, някъде в началото на август ходихме малко в Троянския балкан. Самият Троян, както и Ловеч, останаха за догодина по ред причини, но и така не беше зле.

Отседнахме в Шипково, родното село на дядо ми. Макар семейството му да е излязло оттам още в далечната 1914, не сме загубили съвсем връзката.
Площадът носи името на местен младеж - пилот, загинал във войната с този самолет и първи братовчед на моя дядо.





Река Ръждавец - ледено-студена дори през август.





Черни осъм - целта ни беше Природонаучният музей, който приятно ни изненада, оказвайки се доста по-добре поддържан и приятен за разглеждане от Националния такъв в София. Реката в двора му беше бонус - приятна и освежаваща изненада, и ние веднага топнахме пръсти :)
Троянски манастир... голяма лудница беше, спряхме само, защото е на самия път и решихме, че е грехота да не използваме случая, но хич не се застояхме, нито успяхме да се впечатлим. Може би имаме и снимки - Божа работа?.. :)

Орешака - посетихме изложението на художествените занаяти, което далеч надмина очакванията ми + можеше да се снима абсолютно всичко. Направиме около милион снимки :) Изборът за тук е не просто труден, а направо невъзможен, но да речем, че тази ми е любима...
Направихме и една бърза визита при приятели на вилата им там наблизо.


Рибарица - и тук навестихме родата, но преживяхме голямо огорчение от откритието, че достъпът до реката е отрязан от някакъв новоизлюпен собственик, оградил пътеката и брега до самата вода :(




Тетевен - бърза обиколка на центъра, без музейни напъни (тях вече ги направихме миналата година).
Стана дълго... Уморих се, а и дългите истории отегчават. Ще продължа в друг пост!

С влак до Казанлък

В една гореща събота в края на юли с моето дете осъществихме едно свое намерение: да се повозим през тунели с влак. Тати не е по тая тази част - возенето с влак имам предвид, но мама е отраснала край релсите на възлова жп гара, така че... имаше нужда да начеше собствената си краста :)
Тръгнахме от Централна гара в 7:20 с една приятелка и нейната дъщеря (голяма кака в сравнение с моята) - също пристрастни към жп транспорта, с бързия влак за Бургас през Карлово, демек през Подбалканската линия, снабдени с превозни документи до Казанлък :)

При цялата БДЖ-мизерия толкова хубаво ми беше, така отдавна не бях се возила с влак, че бях забравила колко обичам :) Ние си имахме запазени места, които се случиха от сенчестата страна, така че пътувахме съвсем спокойно въпреки че пътят не е малко – 3 часа и половина. Не беше препълнено, но запазените места се оказаха разумна инвестиция точно в този влак :)
Пропътувахме всички тунели, които са до Клисура, т.е. средата на този маршрут. Броихме ги на връщане, когато знаехме какво да очакваме. По някое време са поразсеяхме, така че не бяхме сигурни дали са точно 13, но на тази цифра си стиснахме ръцете :) Може да са 12 или 14, но това вероятно Гугъл знае със сигурност :) На връщане засякохме и времетраене на пътуването през Козница, защото на отиване на знаехме кой е тунелът, подлежащ на засичане – 12 минути.

Но да се върна на отиването: щом обявихме край на тунелите, щерката се катурна и вкара около час сън. Така за всички пътуването беше далеч по-неусетно :) В Казанлък веднага си купихме билети за обратно, за да сме спокойни за бъдещето, и щом излязохме на улицата, попитахме първия срещнат за Музея на Розата – най-далечната цел на нашата туристическа обиколка. Той ни прецени правилно от пръв поглед какви сме пишман-туристки и ни препоръча да си хванем такси, па да се разхождаме на обратно :) Дорде издума – и едно такси разтовари пътници току пред нас. Ние връхлетяхме и отпрашихме към споменатия музей. На влизане се информирахме колко горе-долу ще ни струва, той рече „3-4 лева” и докато не станаха към 4, обикаляхме из града под предлог, че ни обяснява кое къде е, за да знаем как да се върнем :) Пък ние си имахме карта, но карай… Наду ми главата, добре, че другата мацка седеше до него отпред като по-ориентирана (за разлика от мен, тя е шофьор), че тя по има нерви да изслушва такива досадници. Аз можеше да го сбия :)

Та значи, ние бяхме ужасно добре подготвени с информация за всички т.нар. забележителности, като те бяха наблегнали на писаното, вкл. с картинки и раб.време, докато аз бях съумяла да отпечатам карта на града на А4, на която на ръка отбелязах с номерца местоположението на разни обекти, които пък имах на списък с точните им адреси, откъдето идваха номерцата :)
Истината се оказа прозаична. Въпросният музей беше пълна скръб, разгледахме го за 5 минути (я има, я не) и най-хубавото беше, че като отидохме, имаше руска група, яко нахъсена да изкупи сувенирите и духите, които се продават на същото място, където и билетите, така че нас нямаше кой да ни заплюе, та ние се поогледахме, па си тръгнахме без шум и най-вече без да платим :)







Тръгнахме обратно към центъра, посетихме прословутата Казанлъшка тракийска гробница, за която знаех, че е копие, ама не знаех, че толкова миниатюрна. Разглеждането може да оптнеме максимум 5 минути, дори да не ти дават зор, а нас ни подпираше колоритна италианска група, така че я погледнахме, ахнахме и бегахме... То е просто едно коридорче метър – метър и половина, в което трудно могат да се разминат 2-ма души, през което се влиза в кръгла дарохранителница с диаметър 2-3 метра - по моя преценка, но аз не мога да се похваля с добра такава :) Влиза се по 2-ма, 3-ма души с изчакване. Ние се натъпкахме 4-те, ама със зор, така да се каже. Коридорчето и дарохранителнителницата са празни, стените са невероятно красиво изрисувани, но, както вече стана дума, няма време за зяпане – ахваш и правиш място на следващия да ахка :) Гробница не е точната дума, според мен, но вероятно няма друга, за да опише съоръжението. Всъщност мъртвият е закопан в земята, а върху гроба му се издига това нещо, в което се трупат даровете за отвъдното. Така пише във фоайето, където си купуваш билет и можеш да прочетеш кога и как е открита гробницата, да видиш скици на могилата и пр., и при добро желание да прекараш доста повече време, отколкото в самата гробница. Ние нямахме такова, още повече, че се добрахме до описателните табла на излизане, а е по-уместно това да стане на влизане, но тогава ги атакуваха някакви многолюдни групи.



Оригиналът, както е известно, е под 2 запечатани защитни постройки. Копието е на около 100-200 метра (споменах неправилните си преценки за разстояние, нали?) – пак скрито в нещо като къщичка. Не мога да кажа, че се впечатлихме кой знае колко, но поне няма да губим време от някоя друга екскурзия :) Цел на тази без друго бяха тунелите :)

След гробницата посетихме и нещо, наречено етнографски комплекс, т.е. 2 къщи, в които не влизаш, а надничаш в по 2-3 стаи, дето уж трябваше да показват автентична атмосфера в градска и в селска къща. Такива съм виждала вече стотина, все претендират за уникалност, но трябва да се признае, че всичките са еднакви, независимо в кой край на България... Както и да е! Там билетчето включваше дегустация на розово сладко и розов ликьор. Сладкото биваше, ликьорът имаше цвят, дъх и вкус на почистващ препарат, предизвика ми стомашни болки още на 3-та капка, така че не продължих нататък.







Помотахме се още малко из града. Според мен, не е нищо особено, но имат хубав център. Най-много се впечатлих от наредените пейки за отдих, над които имаше разпънати огромни чадъри. За свободен достъп. Около фонтанче. Последното – май предвидено да погазиш в него, ако примреш от жега. Така ни се стори, защото имаше подстъпи като в басейн. Може и да не сме прави.







После хапнахме сладолед на гарата и хванахме влак наобратно. Както стана дума, броихме и засичахме :)
Да ни чака Дефилето!!!

И пак пик-ник в парка

Обещахме си и го направихме!
Някъде в края на миналия месец успяхме :) Сега стигнах до снимките, но важното е, че обещанието е спазено! Не знам дали моето момиче ще запомни този ден, но аз - със сигурност ДА! Знам също и, че аз бих забравила, а тя би запомнила, ако не бяхме го направили... Любимият ми писател Ерих Кестнер казва (вероятно затова ми е любим), че светът е пълен с възрастни, които са забравили, че са били деца. Той съветва децата, четящи книгите му (кажи-речи, във всяка успява да го вмъкне) никога да не забравят детството. Ще пиша и затова свое пристрастие към този голям писател и човек, и за неговата мъдрост, но не му е тук мястото.
Аз се старая да следвам съвета му и да не пренебрагвам дребните от моя гледна точка нещица, които могат да огорчат безкрайно моето момиченце.
Така (съвсем егоистично) осигурявам и на себе си няколко приказни мига в иначе скучното си възрастно ежедневие :) Ето ги:

Малко почивка...


А сега да хапнем!


И за добро храносмилане:


А преди тръгване... "самоснимачка" :)


До следващия път!

ПЕПЕЛЯШКА (Шарл Перо / Братя Грим) - 2

Вижте още и...










Вижте още и...