Първо, Светослав Минков винаги е бил малко странен за мен. Има някаква прекалена тъга в историите му, която ме "държеше" до края, но еднократно. Не съм пожелавала да повтарям.
Второ, илюстрациите - на Нева Тузсузова, не ми харесваха особено. Срещала съм и друг път този стил, но не съм запомнила художника - сега се наложи да проверя специално, което с други художници не ми необходимо. Когато бях дете, хубавата или лоша илюстрация определяша немалка част от отношението ми книгата. Имах "Мечо Пух" и "Алиса" с ужасяващи картинки. Ни веднъж не изтърпях до края им и в крайна сметка и до ден днешен не ги обикнах, нито дори оцених.,
Но сега не е реч за тях (няма и да стане), а за приятелството между едно гладно врабче и един снежен човек с горещо сърце...
Няма коментари:
Публикуване на коментар