Показват се публикациите с етикет Стайнбек. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стайнбек. Показване на всички публикации

неделя, 22 март 2020 г.

10 години по-късно...

...реших да отбележа годишнината с това, с което започнах - нещо от Стайнбек. Огледах си книгите, но нищо не ми просветна. Наскоро препрочтох една и тъкмо подхванах друга - надявах се там да изскочи нещо. Но паралелно чета и нещо, нечетено досега - Морето на Кортес. Не успях да си намеря преводен екземпляр и накрая "трябваше да се задоволя" с оригинала ;)
И съвсем навреме един пасаж привлече вниманието ми. Е, преди него със сигурност е имало и други и вероятно до края може да срещна съвършения, но този бил с късмет - изпречи ми се в правилния момент.



Това е оригиналът, пресниман от електронния ми четец, а по-долу е преводът. Последният е мой, та сигурно хич не звучи като Стайнбек, но дадох всичко от себе си и критики не приемам :)

...Малко нещо се променя тук, в Залива. Струва ни се, че би било много трудно да учудим тези хора. Танк или брониран конник би предизвикал същата реакция - умерен и намаляващ интерес. Храната е трудна за набавяне и човек води вътрешен живот, тясно свързан с времето, като родственик на слънцето, подвластен на бурите и болестите. Нашите вещи, механичните играчки, които отнемат толкова много от времето ни, и така ни занимават и удивляват, ще бъдат оценени точно както заслужават - хитри играчки, но без връзка с реални неща. Интересно би било да се опитаме да обясним на някой от тези индианци внушителните си проекти, страхотните си возила, фантастичното производство на стоки, които не могат да бъдат продадени, купищата притежания, които заробват цялото население с дългове, тревогите и нервите, с които отглеждаме и възпитаваме невротични деца, които не могат да намерят мястото си в този сложен свят, защитата на страната срещу отчаяна нация от завоеватели, развалата, загубите и смъртта, необходими, за да опазим шантави неща, науката, която работи, за да добием знание, и движението на хора и стоки противно на наученото. Как може някой да накара един индианец да разбере лекарството, което спасява болния от сифилис и газът и бомбата, които го убиват, когато вече е здрав, армиите, които градят здраве, за да бъде смъртта по-активна и жестока. Много е възможно за невежия индианец това да не са доказателстава за велика цивилизация, а по-скоро немислими безсмислици.
Не се предполага, че този индиански рибар има идеален, дори не и добър живот. Зъбоболът за него може да ужасно преживяване, а стомашната болка може да го убие. Той често гладува, но не се убива заради неща, които не го засягат пряко.

... ... ...
Подготвих тази публикация дни преди обявяването на извънредно положение в страната. Сега изборът ми ми изглежда пророчески и знам, че по-съвършен пасаж няма да срещна.

Вероятно т.нар. цивилизовано общество има нужда от подобни стрес-тестове. Да си припомним кое е ценното в живота, да си дадем сметка колко всъщност ни е нужно... да достигнем мъдростта на индианеца от Залива...

неделя, 11 август 2019 г.

вторник, 6 август 2019 г.

сряда, 26 юни 2019 г.

Из "Благодатният четвъртък" от Джон Стайнбек

За раждането на боговете...


сряда, 20 декември 2017 г.

Джон Стайнбек

Трудно е да се посочи любим автор. Имам си, да речем, личен Топ 10... Но ако трябва да кажа твърдо, първото име, за което се сещам, винаги е това на Джон Стайнбек.
Той определи голяма част от личната ми философия за живота и смъртта, за доброто и злото, за мишките и хората...
Споменавала съм го и друг път. Всъщност, виждам, че с него съм започнала този блог.
Днес е годишнина от смъртта му. Стори ми се подходящо да го почета с публикация, още повече, че най-после успях да се сдобия с почти всичко, което е написал.
Това е малката ми книжна колекция:

Каквото не намерих преводно (било ново, било антикварно), купих си го електронно в оригинал (напр. Руски дневник, Морето на Кортес, Бомбите са пуснати, Луната залезе...). На снимката не се вижда една мъничка антикварна книжка, но е там - най-вляво :)
Някои харесвам повече, други по-малко, но като цяло Стайнбек ме омагьосва. И вярвам, че творчеството му ме направи по-добър читател и по-добър човек.
Поклон!

събота, 28 юли 2012 г.

ДРАГИ АДЛАЙ (от Джон Стайнбек)

В момента не просто чета, а си доставям огромно удоволствие със специалната селекция статии и есета на Джон Стайнбек, повечето от които се публикуват на български за първи път. Това е писателят допринесъл най-много не само за литературния ми вкус, но и за значителна част от цялостния ми мироглед.
Доста неща бих споделила тук, но издателите ще ме погнат :)
Ограничавам се с нещо съвсем кратичко, но много актуално, което ме изкуши твърде много.



понеделник, 22 ноември 2010 г.

КРАТКОТО ЦАРУВАНЕ НА ПИПИН IV (от Джон Стайнбек)



Отдавна откривам това, което търся, в творчеството на Джон Стайнбек. Май съм чела поне по 2 пъти всичко негово, с което съм успяла да се сдобия. Сега си понабавих още това-онова. С прискърбие установих, че съм пропуснала момента, когато е издаван . Така че, все още имам липси. Но новите попълнение провокираха в мен старата тръпка и се върнах към единственото, което бях чела само веднъж. Аз имам (може би) предишното издание на същото издателство. Няма си година на издаване, но като гледам цената (3000лв.)... трябва да е преди средата на 1999г. (деноминацията на лева). Преводът (много добър, според мен) е на Ралица Ботева.

Както и да е, помнех основната сюжетна линия, а повечето подробности ми бяха като нови. Това е смисълът на препрочитането :) И така, препрочитайки я тази дни, попаднах на нещо, което в друг момент може би не би ми направило същото впечатление. Но точно сега философската ми настройка се оказа благодатна почва за порива да наруша основната си блогова ориентация и да публикувам това:

---

...Пипин изяде обяда си, седнал край буренясалия бряг на рова около замъка. Набллюдаваше един възрастен човек, който търсеше нещо край обраслия с тръстика бряг с помощта на гребло с дълги зъбци.
Старецът напипа някакъв твърд и тежък предмет и го изтегли на брега. Оказа се покрит с мъх бюст на Пан с увенчани с гирлянди рога. Едва когато старецът с мъка започна да вдига бюста, за да го постави върху граниния постамент на брега на рова, кралят стана и отиде да му помогне. Двамата успяха да закрепят тежката статуя върху основата й, а после се отдръпнаха да я огледат, като бършеха в панталоните зелените си хлъзгави пръсти.
...
- Как е попаднал в рова? - попита кралят.
- А ми просто някой го е бутнал. Постоянно го правят, понякога два-три пъти в годината.
- Но защо?
Старецът повдигна рамене и разпери ръце.
- Кой знае? - каа той. - Има хора, които бутат разни неща в рова. А това не е елесна работа. Просто има хора, които събарят разни неща. Виждате ли онези празни пиедестали край брега? Значи във водата има мраморна ваза, бебе с раковина и статуя на Леда.
- Питам се защо ли го правят... от яд ли, как мислите?
- Кой знае? Просто го правят... промъкват се нощно време.
- А вие винаги ли ги вадите?
- Тази година позакъснях. Имах доста работа, а и ревматизмът ми се обажда.
- Защо не прекрепите статуите към пиедесталите?
- Нима не разбирате - търпеливо заобяснява старецът. - Ако го сторя, те ще бутнат и пиедесталите. Не знам дали бих могъл да извадя и тях.
- Вие ли сте собственикът? - тихо попита кралят.
- Не, не съм. Живея наблизо.
- Тогава защо ги вадите?
Старецът изглеждаше озадачеб... търсеше отговор.
- Ами не знам. Предполагам, че има хора, които вадят неща от водата... просто го правят. Сигурно аз съм от тях.
Кралят се взираше в зеления хлъзгав Пан.
Старецът продължи безпомощно:
- Предполагам, че има хора, които правят различни неща и - добави той, сякаш току-що бе направил откритие, - предполагам, че така се правят нещата.
- Добри или лоши? - попита кралят.
- Не разбирам - безпомощно отвърна старецът. - Хората... хората просто ги правят.
---
- ...Готов ли сте да споделите проблема си?
- Най-напред трябва да го формулирам, сестро. Най-общо казано той може да се изрази с свъпроса: "Какво трябва да прави човек?"
- Струва ми се, че този проблем не е съвсем нов - замислено рече тя. - И обикновено се разрешава така, че човек прави онова, което е. Най-напред трябва да се определи какво е човекът. А след като това се уточни, едва ли има голям избор за това какво да прави.
- Много по-лесно е да го решиш за другите, отколкото за себе си - въздъхна Пипин.

понеделник, 22 март 2010 г.

Преди приказките...


Имам си любими цитати. Ползвам ги за мото тук и там. Тук не намерих подобна възможност. Но пък нали е блог, а аз - един начинаещ блогър с мъгляви идеи в главата си, трябва да започна с нещо... Денят - 22.03., ми се струва подходящ за начало. Първият ден на пролетта, според народния календар - ново начало, нали така? Даже вързах мартеници на зелено!

Но стига мъдруване! Нека започна с най-любимия си цитат, който съм възприела не чрез оригинала му, а благодарение на един от любимите си писатели - Стайнбек и повестта му "За мишките и хората" (Of Mice and Men):

"И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени", Робърт Бърнс

"The best laid schemes o' mice an' men / Gang aft agley", Robert Burns, To a Mouse